Франкфурт - София

"Форд" е на път да реши два от проблемите на пазарното си присъствие в Европа - липсата на компактна многофункционална кола от типа на "баничарките" и изоставането в авангардните турбодизели с директно впръскване по системата Common Rail. Миналата седмица във Франкфурт бе организиран тест-драйв на новото универсално фургонче "Кънект", както и на двулитровите турбодизели "Дюраторк TDCi", монтирани на "Транзит". И двата продукта са в центъра на петлетни интриги, които ги правят по-интересни.

Всъщност турбодизелите са основната революция в европейското автомобилостроене от края на миналия век и началото на сегашния. Шумният им възход само за една петилетка промени радикално съотношението бензин-нафта и



вече на много от пазарите се продават повече дизелови,



отколкото бензинови автомобили. "Форд" пропусна първия бум на моторите с директно впръскване на нафтата по системата Common Rail, но пък сега се включва в надпреварата с летящ старт, тъй като се възползва от второто поколение инжекционни устройства, които естествено са и по-съвършени от първото. Така статуквото при временната дизелова класация се разбърква. В конкуренцията често стават и такива работи. Закъснелият по принцип губи, но пък може да ползва опита и да избягва грешките на първопроходците, така че и наваксването става по-рязко и впечатляващо.

Малкото фургонче "Кънект" също е носител на интригата на закъснелия старт. Епопеята на модерните "баничарки" се точи горе-долу петилетка и "Форд" пропусна първите й епизоди. Всичко започна през 1997 с двойката "Берлинго - Партнер" на "Пежо-Ситроен". Чрез тях французите напипаха нещо оригинално

на границата между различните жанрове



и създадоха компактни и универсални машини. Те не бяха проста товарна трнсформация на лек автомобил, а цялостна многофункционална конструкция, която намери неочаквано широка клиентела. По-късно "Рено" лансира "Канго", "Фиат" направи "Добло", а "Опел" - "Комбо". Всеки от тях търсеше свой стил и допринасяше за развитието на новия сегмент, който е особено популярен и у нас. Поради това и възможността за проба на "Кънект" бе изключително интересна. На външен вид машината изглежда като умалено копие на познатия "Транзит". Всъщност "Кънект" е втората част на по-сложни имена, показваща смаляването на размерите.

Товарната версия носи името "Транзит Кънект", а пътническата - "Турнео Кънект". За тестване имаше машини с къса и дълга база, оборудвани с 1,8-литровия бензинов двигател с мощност 115 к.с., с авангардния турбодизел "Дюраторк 1,8 TDCi" (90 к.с.) и с по-слабия дизел 1,8 Di (75 к.с.). Маршрутът за тестване минаваше както през претоварените в отпускарската треска немски магистрали, така и по кривуличещи шосета в живописните хълмисти области по поречието на Майн.

Всички малки фургончета



имат нещо закачливо в излъчването си.



При първата среща "Кънект" също напомня малко на играчка - смалено копие на известния и популярен "Транзит". А всъщност машината си е напълно сериозна, особено от гледна точка на утилитаризъм и функционалност. Фургончето е така направено, че е лидер по товарен обем сред конкурентите и побира два европалета дори и в изпълнението с къса база. Може да превозва без проблеми над 850 кг товар, а тестовите бройки бяха натоварени с 340-килограмови сандъци. Задните врати се отварят на 180 градуса и заедно със страничните осигуряват удобен достъп до всеки сантиметър от товарната площ.

Тестът започна в голямо магистрално задръстване на изхода от Франкфурт. Безкрайните колони - поне половината тъпкани с мерцедеси, беемвета и аудита, - пъплеха едва-едва по четирите ленти, докато заобиколят катастрофирал камион, блокирал част от платното десетина километра напред. Досадната ситуация сякаше бе привична за шофьорите, които не изнервяха нещата допълнително с клаксони и припряност, а дисциплинирано чакаха реда си и учтиво се пропускаха за престрояване. Пътният пейзаж на Германия отразява немската култура и манталитет. В известен смисъл



и "Кънект" е свързан със спецификата на немския стил.



Модерните баничарки се родиха от френското умение да се смесват жанровете (в случая на компактните и лекотоварните автомобили) и желанието винаги да се търси нещо оригинално. Понякога така се напипват перспективни нови области, а понякога се губят много пари. Немците по принцип са по-целенасочени и по-големи традиционалисти. При автомобилите те предпочитат изчистения стил и изпипват всяка конструкция за ясни предварителни цели. "Кънект" идва повече като утилитарна машина. Затова е и вариант на изпитания "Транзит", а не кръстоска на лека кола и фургон. Затова и в него товарната функционалност е шлифована до най-дребни детайли - включително до възможността да се монтират рафтове, без да се дупчат стените. "Кънект" е доста по-обемен от "Берлинго" и "Канго", предлага се в къса и дълга база, с висок и нисък покрив. По размери той всъщност се вписва в малко по-горен клас - съответстващ примерно на "Ситроен Джъмпи". Пътническата версия "Турнео Кънект" обаче бе петместна и във вътрешната си организация напомняше на всяка друга "баничарка" с плъзгаща се странична врата. Интериорът е приветлив и функционален, със задължителния голям рафт над предното стъкло и малко неудобно разположени поставки за чаши зад скоростния лост. Воланът и седалките се регулират за най-удобно положение, а



списъкът с екипировката е богат и разнообразен.



Версията с турбодизеловия мотор 1,8 TDCi (90 к.с.) остави отлични впечатления. По магистрала тя уверено се движеше и със скорости над 140 км/ч, а по кривулиците бе послушна и стабилна. Въпреки правоъгълния профил аеродинамичните шумове не пречеха, а динамиката бе напълно приемлива за подобна кола. Машината возеше двама души и 340 кг товар, но гъвкавият мотор я теглеше уверено, без да изисква чести превключвания на скоростите при редуващите се разнообразни наклони, особено при работа в режим над 2000 оборота. Същият двигател се предлага в друга версия и за "Фокус" с мощност 115 к.с. За "Кънект" той е по-муден, но пък стабилен и икономичен при превоз на товари.

Изненада с обозначение TDCi имаше и при познатия голям "Транзит" - той бе показан с двулитров двигател с мощност 125 к.с. С него машината очевидно бе спечелила в динамика спрямо познатите и разпространени и у нас версии. Авангардният дизелов агрегат я правеше доста по-бърза и пъргава. Когато попадне в ръцете на софийските шофьори на маршрутки, тази версия ще стане без съмнение истински уличен метеор. Освен ако дотогава нравите по улиците ни не се променят. Приятно впечатление остави и обезшумяването. Моторът издава характера си с басово ръмжене, но то е далеч от неприятното дизелово тракане. По фирмени данни



тези дизели са и доста по-икономични



спрямо досегашните агрегати.

В основата на новите турбодизели на "Форд" стои второто поколение на инжекционна система Common Rail, разработена от "Делфи". Първата генерация бе направена от "Бош" и осигуряваше впръскване на нафтата с налягане от 1350 бара. При нея помпата нагнетява нафтата в една тръба - общ горивопровод (Common Rail), от която тя през електронно управлявани дюзи се впръсква в горивните камери. При новото поколение рампата вече е кръгла и в нея се поддържа налягане от 1400 бара. Дюзите разпрашават горивото в цилиндъра през 6 миниатърни отвора и се осигурява по-пълно изгаряне. Те се управляват от компютър, който изчислява всяка порция гориво в съответствие с режима на работа на мотора. Резултатите: повишена мощност и по-малък разход на гориво. Турбодизелите TDCi вече подсилиха гамата на "Форд", като стигнаха и до лекотоварния "Транзит".