11 години по-късно, "Х-мен: Първа вълна" (X-men: The First Class) показва ясно защо със знака "Х" означаваме най-якия филм по комикс изобщо. След третата серия - крачка назад, която подло обеща да е Last Stand, получихме още по-слабия "Върколак". Честно казано, колебливите (в сравнение с другите филми от поредицата) резултати в боксофиса на САЩ са резултат от това - никой вече не е очаквал мутантите да извадят хубав филм.

А той е просто чудесен. За фенове на жанра, естествено - то е ясно, че който си пада по драми и по Терънс Малик, няма да се затича да гледа комиксови герои. "Първа вълна" не крие някакви революционни новости в сюжета. Това е един от малкото филми, в които не е престъпление да разкажеш финала: то е все едно да търсиш изненада в това, че Анакин Скайуокър става Дарт Вейдър и му се раждат две деца, или пък че "Титаник" потъва.

Историята ни връща в началото на оригинала от 2000 г., за да доразвие сцената от концлагера: малко момче със суперсили, чиято майка е застреляна пред очите му, завинаги ще бъде жертва на своя гняв към човечеството. Приятелството и в крайна сметка надделялото противоречие между водача на "добрите" (проф. Чарлз Ксавие) и бъдещия лидер на "лошите" Ерик Леншер е в центъра на историята. Годините са 60-те. Патрик Стюърт и Иън Маккелън, които сме свикнали да виждаме в тези роли, са заменени от Джеймс Макавой и Майкъл Фасбендер. Страхотен избор! Макавой изненадва приятно и доразвива образа на Стюърт - досега някак Ксавие не успяваше да застане достойно до харизматичния Магнито. Но истинският герой на този филм е Фасбендер - поредната немскоезична звезда, излязла от котилото на Тарантиновия "Гадни копелета" (нищо, че в края на "Х-мен" проговаря с ирландски акцент). Около съперничеството на двамата се нанизват всички останали елементи на филма: сборът на мутантите тийнейджъри, които разхвърлят силите си в позьорство и печене на филийки; кубинската криза, която ще се реши не с напъните на САЩ и СССР, а с надцакване между мутантите и злия откривател на Леншер - вечно младия нацист Себастиян Шоу. В тази роля нелошо се представя Кевин Бейкън, въпреки че Фасбендер е с пъти по-убедителен като антигерой.

Като цяло "Х-мен: Първа вълна" се придържа към канона на поредицата и ще предизвика възторжени възклицания у всеки фен на сериите. Сред тях са и една-две епизодични появи на любими герои. Преди да заоре във фантастика обаче, филмът успешно пресъздава атмосферата на Студената война и ранния 007; Фасбендер направо диша във врата на Даниъл Крейг. Режисьор е британецът Матю Вон ("Шут в г*за"; продуцент на "Гепи" и "Две димящи дула").

С две думи: никакъв реализъм, неподправена наслада за сетивата. Лек, забавен и не доскучава почти нито за секунда от 132-те си минути. Истински летен хит, а не някакви претоплени "Пирати".

Що се отнася до следващ "Х-мен" - не само ще има, но идеята е той да започва с убийството на Кенеди, а "магичният куршум" да е под въздействието на Магнито!