Разположили сме се около масичката за бридж - добрият солдатин Швейк от Старе Храдчани, синьокръвният дон Кихот от Ла Манча, баба Гица от съседния вход и аз. Петък е. Ден за аристократични занимания.

- Една пика - подхвърлям сухо. - Доскоро бях настроен абсолютно критично към опитите на новите управляващи незабавно и несимволично да ни таковат мамицата. Напоследък обаче разбрах, че много сме виновни пред Неговото Му Величество Симеон Дъ Секънд. Дотътрил се човекът отвъд гори и моря да ни управлява благотворително в тази ми ти тъмнееща балканска затънтеност, изоставил процъфтяващ бизнес с продавано папане за десетина мадридски кучета месечно и дошъл да нахрани 8 милиона говеда с вера, а говедата какво? - говедата такова! Не щем да се избавим от черногледството, лично ни го каза Той Втората Му Величавост Сакскобургготска. Квото и да направи, ний гледаме черно. Вдига ни цените - гледаме черно; сваля ни средната продължителност на живота - гледаме ли, гледаме черно; вдига ни данъците - гледаме черно, та се късаме; намалява ни жизнения стандарт - ще се утрепем от черногледство. Няма угода.

- Две купи - анонсира смело Швейк. - Аналогично всеки народ си гледа по свой си начин. Швабата е червеноглед - каквото и да види и отдето и да го види, на кръв гледа. Това общинският стражар Вацлав Рабох от Вацков край Жижков го разправяше в кръчмата "Хмелнице", после се напи като дъб и подбели зъркелите. Руснакът, той гледа замислено, той е съзерцател, гяволът, гледа те и мисли, гледа те и мисли, пък току ти резнал гръцмулчето, без изобщо да му мисли. А китаецът хич и не гледа, щото са му тесни очичките.

- Пас. ПАСЕ. Виктор Пасков - мъмли баба Гица (тя, горката, не знае да играе бридж, но я научих да казва "пас" по осемнадесет начина) - На нас, българите, деца, черногледство ни дай, на нас черногледството ни е в кръвта. И игрословиците ни такива - "Черноок, чернокос, чернобрад, черномустакичестичък". И народната поезия - "Чер арапин бял кон язди", нали! И песните - "Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем!"

- Три купи - проронва донът. - И скъпата ми Дулцинея Тобоска бе такава.

- Каква? - пита солдатинът - черногледа или черномустакичестичка?

- Такава - проронва идалгото.

- Пас - казвам. - Като толкова ви се играе! И отношението ще трябва да си променим. От негативно на позитивно. Така ни съветва Тяхната На Неговото Си Второ Величество Мъдрост - да се отнасяме позитивно към всичко възможно и основно към невъзможния позитивитет на позитивистичната позитивност. А не като черноухи черноустатковци, дето се вика, да черногледстваме наляво-надясно с черните очила.

- Нека са четири! - отсича Швейк. - Помня почти същия случай. Точно пред книжарницата на централното земеделско книгоразпространение посред бял ден Лудвиг Вацула от Бърно изяде носа на госпожа Панкова, сестра на Вацлав Носек, фармацевт от Кутна Хора. После в Дирекция на полицията преодоляха неговото черногледство и когато след две седмици го пуснаха да си търси патерици, господинът имаше изцяло положително отношение към себе си.

- Пас. Компас. Рено Еспас - въздиша баба Гица.

- Еееех! - още по-силно въздиша рицарят на печалния образ.