|
| *** |
миналия четвъртък ми бе съставено съвсем неоснователно наказателно постановление по обвинения, срещу които възразявам.
Мога да обясня. Живея в "Младост". Както знаете, във въпросния ден от запад на изток над София премина студен и влажен атмосферен фронт. Купестите облаци бързо се превърнаха в купесто-дъждовни. Над града ни се изля весел проливен летен дъжд, за който общината пак се оказа неподготвена. Към девет сутринта реших да си купя цигари от будката отсреща. Държа да се протоколира, че аз си купувам само държавни цигари, защото подкрепям министър Дянков, като внасям акуратно скромната си лепта от акциз и ДДС. Което, забележете - следва да се тълкува като смекчаващо вината ми обстоятелство!
Глупаво се надявах, че чадърът ще е достатъчен, за да пресека кварталната уличка. Но водата беше вече до стълбите. А уличната канализация не бе чистена от библейски времена. Събух си обувките и навих крачоли. Смятах да преджапам така през улицата. Но!... Водата бе до под... Подуяне! Имаше два варианта - или да се съблека, да захапя петарката и да преплувам отсреща, или да стана въздържател. Последното решително отхвърлих, защото гражданската дисциплина не ми позволи това престъпно съучастие в продънването на бюджета. Свалих си ризата и панталона. Заключих ги в пощенската ни кутия, а обувките набутах зад таблото. Захапал петтях лева, нагазих в дълбокото. Не прецених силата на стихията и към средата на улицата течението ме повлече като на рафтинг. Вълните ме мятаха безмилостно и бельото ми се загуби в адските въртопи вода и пяна. Блъсках се в уличните стълбове и гълтах вода през носа, защото стисках със зъби парите, вече готов да се помоля за последно и да се представя на Създателя ни по пет лева и гол изтерзан организъм.
Милостиви работници на някакъв строеж, покрай който преплувах с около 40 морски възела, решиха да ми хвърлят врата. Или ще гризна дървото - мислех си, докато вратата летеше от висините към мен, или ще се спася; врата към Живота или coup de grace*.
Слава на всички светии, качих се благополучно на сала. Сърфирах по течението в този натурален вид и когато се включвах на виража в движението по "Цариградско море", бях сърдечно аплодиран от цял полупотънал автобус датски туристи, качени на покрива - вероятно гости на столичния гей парад. Те навярно изтълкуваха превратно моята сексуалност и аз се почувствах незаслужено квалифициран. Опитах да им отговоря с неприлични жестове, но загубих равновесие и за малко да платя жеста с последното си дихание. Все по-трудно успявах да балансирам върху вратата надолу към центъра. След "Окръжна" съдбата отново се пошегува с мен. Върху крайната ми плът се залепи паднал от дъжда плакат. Беше за предварителните избори на опозицията и ужким прикри срамотиите ми, но аз се почувствах двойно унизен, защото от опозицията по-голям срам няма!...
Дъждът спря неочаквано, както бе започнал. С последните оттичащи се по шосето потоци успях да паркирам вратата точно пред будката на регулировчика на "Орлов мост".
Останалото знаете. Полицаят ми състави акт за управляване на врата с превишена скорост по "Цариградско шосе", опит за подкуп с подгизнала и надъвкана банкнота от 5 лева, политическа агитация на нерегламентирано от общината място и придвижване из града в позорящ обществения морал вид.
Но за всичко това са виновни непочистените улични канали, което моля да вземете предвид.
_______
* От френски - "удар на милосърдието", с който палачът довършва жертвата.
