Приватизацията на няколко важни държавни предприятия се оказа скритият коз на управляващите за повишение на пенсиите. Целта е чрез бърза продажба на акции да се вкарат пари във фискалния резерв и да се освободят ресурси за вдигане на доходите на най-възрастните.



Фискалният резерв се топи опасно и вече се намира на санитарния си минимум - в него има малко над 4.5 млрд. лв., а по закон правителството няма право да слиза под тази летва. Бюджетът си остава с дефицит и явно няма надежда за някакво драматично увеличение на данъчните приходи, което да позволи вдигане на пенсиите.

Ето защо спешно се събират предложения от отделните министерства кои фирми да бъдат пуснати за продан. Идеята е да се освободят предприятия от списъка "забранено за приватизация", който е част от Закона за приватизация. В него се намират предприятия от оръжейния бизнес като "Кинтекс", БДЖ и НКЖИ, пощите, "ЕлБиБулгарикум", която държи правата за бацила в истинското кисело мляко и др.

"Номинациите" засега са тайна, но вчера в. "Сега" научи, че ще се търсят купувачи на малък дял от "Български пощи", на АДИС - дружеството, което стопанисва дипломатическите имоти, Военното издателство, студио "Орфей" и др. Първо обаче трябва да се промени законът за приватизация, за да се извадят тези фирми от забранителния списък. За да се пести време, група депутати ще внесат проекта в Народното събрание, обясни Валентин Николов, зам.-шеф на парламентарната група на ГЕРБ.

АДИС притежава изключително апетитни имоти и неслучайно и двата предишни опита за приватизация приключиха със скандали за корупция и провал. "Военно издателство" ЕООД също е притежател на интересни имоти. То се помещава на ул. "Иван Вазов" 12, в идеалния център на София, държи дворно място от 2597 кв. м, административна сграда и цинкография с разгъната застроена площ от 6377 кв. м, производствена сграда с рото цех.

По закон приходите от приватизация трябва да постъпват в Сребърния фонд, който е част от фискалния резерв. Фискалният резерв има "неприкосновена" и "оперативна" част. Сребърният фонд е от първия вид - той е недосегаем, не може да се харчи, защото в него трябва да се трупат поне 10 години пари, които след време да допълнят основните пенсии. Но ако чрез ускорена приватизация се понапълни Сребърният фонд, това ще увеличи целия фискален резерв и тогава правителството ще може да ползва средства от неговата "оперативна" част. Не е ясно обаче дали въобще кабинетът ще успее да продаде нещо до края на годината, а обещанието за пенсиите е да има частично увеличение от 1 юли. Откакто е на власт, ГЕРБ няма в актива си нито една голяма приватизационна сделка.

Вчера и финансовият министър Симеон Дянков увери, че готвените увеличения на доходите няма да доведат до прескачане на заложените в закона рамки. От стенограмата на Министерския съвет от сряда обаче става ясно, че Дянков е направил опит да отложи решението за увеличение на минималната работна заплата. Социалният министър Тотю Младенов обяснява, че сметките били готови и че след съответните обсъждания в Националния съвет за тристранно сътрудничество на 22 юни кабинетът можел да гласува увеличението. Дянков обаче предупреждава: "Нека все пак да видим какви са разговорите в тристранката. Знаете, че там има различни мнения, ние трябва да позволим достатъчно време и анализ от тяхна гледна точка, разбира се в най-бързи срокове".



ОПОЗИЦИЯ

БСК напомни вчера, че не е съгласна правителството да си променя подоходната политика по средата на годината и да определя заплати с административен акт. "Промените в заплатите на най-неквалифицираните работници, включително за тези, които не желаят да се образоват и квалифицират, и не получават съответна оценка от работодателите, следва да се основават на пазарни механизми. Решенията за това трябва да се вземат на ниво предприятие или бранш. Защо с административно решение трябва да се повишава заплатата на ниско образованата и неквалифицирана работна сила? Защо това се прави и за проспериращите, и за стагниращите сектори на икономиката?", питат от БСК. Пред БНТ депутатът на ГЕРБ Валентин Николов директно призна, че увеличението с 30 лв. няма да се усети реално от хората, но било индикация, че държавата излиза от кризата и може да намери тези пари.

"Индексирането на най-ниските пенсии "награждава" една част от осигурени лица, които не са внасяли дължимите вноски и са лъгали обществото, и "наказва" хората с по-високи пенсии, както и получаващите т.нар. "стари пенсии", които са били коректни и изрядни спрямо пенсионно-осигурителната система. Подобен подход демотивира хората да внасят осигуровки в реални размери и дестабилизира пенсионната система", обявиха от БСК.