|
| *** |
- Браво на нас! Справяме се отлично с всичко! Онова, което планирахме, ще се изпълни във всеки един момент. Хората ще са щастливи и ще ни обичат от сърце. Има само един проблем - няма пари. Такова е тежкото наследство, което получихме от предишните управляващи, и то все ни тежи! Има някакви пари, ама са малко. Не достигат за нищо. А всеки е протегнал ръка и е рекъл: дай!
Това, разбира се, не беше никаква новина. Но правителството продължи да говори по телевизора:
- Наши родни пари, банкноти и стотинки няма вече. Където ги има, всеки си ги стиска. Затова поемаме твърд курс за по-пълноценно усвояване на чужди пари. В случая на еврото. Всички ние трябва да запретнем ръкави и да спечели повече евро, щото друг начин няма. А и скоро няма да има. Европа нас ни обича, Европа ни чака, така че напред! Успеем ли да вкараме в държавата повече чужди пари - по мед и масло ще вървят нещата ни!
Голяма част от зрителите и слушателите му веднага пощръкляха. Рекоха, че това евро наистина трябва да се хване, и веднага взеха мерки. По-нетърпеливите - и мерки, и теглилки.
Правителството начаса разписа цели стратегии за лова на европейската валута, проведе практически семинари за залавяне и въдворяване на европарите.
Стари и млади чиновници запретнаха ръкави, разучиха навиците на еврото, разбраха какво яде, къде спи и захванаха да коват нови капани. Еврото трябваше само да падне в тях, да го одерат живо и живот да си заживеят.
Като разбраха, че ловът на еврото вече е официална държавна политика, добре охранени търгаши хукнаха да взимат гори и ниви. Решиха там да изкопаят големи ровове - да падне в тях, с голи ръце да го хванат и живо да го одерат, а после - шапка на тояга.
По-обикновените люде наивно засадиха лехи в градините и надлежно поливаха. Тъжно се надяваха, че еврото ще мине през тях, ще ги хареса, ще спре, за да пасе зеленчуци, и тогава - бааам! - с лопата по гърба на еврото, гътват го, одират го живо и после... ех!
Най-наивните си пиеха редовно ментетата и чакаха еврото да дойде, да им каже "Здрасти, как си!", а после да ги почерпи с нещо по-така.
Тарикати правеха магии, хвърляха карти и лееха олово и всичко, ама всичко сочеше, че иде, еврото иде!
Да, ама работата с идването на еврото по нашите земи нещо се закучи. Еврото излезе подозрително и не толкова наивно, колкото се очакваше.
Явно еврото бе подушило какво му готви родното правителство, не кълвеше еврото на прости думи и на разни плиткоумни министерски хватки.
Клечеше си еврото далеч от нас, ослушваше се и явно много внимаваше да не пада в разните капани - и наши, и чужбински. Говореха хората, че прости били нашите примамки, елементарни капаните ни и то не щяло да погледне насам. Другите народи какви капани му били заложили на еврото, ама там държавата не се разсейвала и денонощно бачкала с хората си, а не като у нас - хем вика напред, хем нищо не помага държавата. Казваха още, че било много учено и хитро това евро и трудно падало на гръб.
Разни слухове и клюки вървяха нагоре-надолу, ама евро - йок!
Явно и друг път са го удряли с лопата по гърба!
Поне някой лев да имаше, ама за левовете правителството отдавна нищо не е казвало по телевизора...
Лошо, разбира се, лошо, че и оттатък.
