Много възторзи, омерзение, патос и други възвишени чувства изсърбахме покрай смешните движения около Паметника на Съветската армия. Последните два дни покрай тоя казус взехме да се кланяме на толкова достойни люде, че ни се схвана кръстът и ни изтръпна логосът.

Вчера общинският съветник Мартин Заимов (пряк потомък на разстреляния като съветски агент ген. Владимир Заимов) стартира подписка - в упор срещу нагло почистения паметник да се издигне винилова възстановка на шаржа. За заседанието на СОС Заимов бе издокаран в тениска с изображение на изличеното "освежаване" на тоталитарния символ. Съветникът пробва и предложение да бъде обявен освежителя за почетен гражданин на София. Но това бе невъзможно, тъй като по правилник било редно да се представи биография и писмено съгласие на номинанта. А гражданинът графитар все още се издирва от бранителите на обществения ред... След като бе запознат с наредбите, Заимов се възмути: "Ако падне гръм от небето, пак ли ще спазваме наредбата?! Има случаи, в които законите не важат и този е точно такъв!"

А пък в bnews.bg бяхме респектирани от културоложки апел със заглавие "Поклон пред незнайния воин творец на Паметника". Авторът Преслав Ганев, доколкото научихме от откритите източници в интернет, е свръхактивен блогър, букинист, фейсбукинист, книговед, познавач на спортната тематика и въобще широкоспектърен разбирач. Следва пестелива извадка от трактата му, правописът и синтаксисът на оригинала са непокътнати.

***

Супергеройските цветни одежди от съветските войни паднаха тихомълком с малко биоразградим разтвор и сега Паметника си е пак същата сива грозна сбирщина в печално прочутия стил соц-реализъм. На кого обаче му пука отмиването на боята при положение, че вече е направена важна и необходима стъпка към напредничавото движение на бунта?

"Оскверняването" на културни паметници, пък дори и да не са гигантски каменни монументи, е изконно заложено още при модернистите, чиято първа грижа е да унищожат закостенелите схващания за изкуство и да преобърнат представите за красиво и ценно към обратния знак.

Сещате ли се за мустакатата Мона Лиза на Дюшан от 1919 - ето това е нещо такова.

Култовият американски творец, впоследствие пионер в поп-арта и минималистичното изкуство, хваща може би най-известната класическа художествена творба и... просто дорисува мустаци, поставяйки тотално различен поглед към нея, давайки да се разбере, че изкуството вече никога няма да е такова, каквото е било.

"Оцветяването" на атакуващите партизани и армейци от Червената войска е нещо подобно - съпоставянето на две празни и пропагандни идеологии - измамната сталинистка философия за добро и зло и комерсиалната американска масова култура. Едва ли някой изобщо смята, че художникът, сътворил тридневна радост на софиянци с освежаването на Паметника, е фанатичен американски идолопоклонник, прескачащ ежедневно от Холивуд до Макдоналдс и обратно. Той вероятно просто е пародирал една грозна гнойна пъпка на челото на София с нещо също не особено изпълнено с дълбок смисъл.

...Ъндърграунд-културата на бунта е нещо, което е активно във всяко развито общество - време беше да се появят арт-зачатия и у нас.

Достатъчно е само да се сетиш за руската арт-група "Война" - това са онези радикални млади хора, които се борят срещу корупцията във власта като обикновено обръщат патрулки и саботират несправедливи според тях съдебни процеси, изсипвайки хлебарки в съдебната зала. Една от най-култовите изяви на "Война" все пак остава гигантският 61-метров пенис, изрисуван на вдигащия се мост срещу сградата на централното управление на Федералната служба за сигурност на Русия в Санкт Петербург. Така всеки път, когато през реката минаваше кораб и мостът се вдигаше, служителите на службите виждаха бавно еректиращ се срещу тях фалос.

...Важното е, че преобразяването на Паметника на Съветската армия се превърна в най-значимото събитие на съвременното изкуство у нас. Поклон пред незнайния воин, който се осмели да го направи.