Двама спорещи се явили пред един мъдър съдия. Бих искал да е Соломон (юдейски, не Паси), нещо ми се върти из паметта, но не съм сигурен, довечера ще му звънна (не на Паси, на автентичния) да го питам.

Та изложил първият спорещ тезата си. Съдията отсякъл: "Прав си!" Изложил вторият спорещ противоположната си теза. Съдията отсякъл: "Прав си!". Страничен свидетел възкликнал: "Не е възможно, Ваша чест, и този да е прав, и онзи да е прав!" "И ти си прав!" - отсякъл мъдрият съдия.

Не се казвам Соломон и не съм чак толкова мъдър, обаче се сещам за аналогичен случай, както би се изразил добрият войник Швейк, случай, при който и аз достигнах до подобно по дълбочината си отсъждане.

Но за това - по-късно. По-важни са антикризисните мъдрости, които бих предложил безвъзмездно на управляващите мутри, мутреси и мутранти.

Първо, да бъде осъществена календарна реформа, при която народът да игнорира сивите делници и да го удари само на светли празници. И без това ООН и другите световни организации обявяват периодично разни световни дни - световен ден на миенето на ръцете (15 октомври, ако искате да знаете!), световен ден на статистиката (20 октомври, ако искате да знаете), ден без автомобили (хайде много да не знаете!), международен ден за борба с бедността, европейска година на социалното изключване и пр.

Значи правим така, че всеки ден, всяка нощ, всяка икиндия, всеки геч да са празници - европейски, балкански, добруджански, шопски, ихтимански, квито щем - ден на борбата с орегонския черешов бацил, полунощ на педикюра по женевски, сутрин на чесането на лявата ушна мида, икиндия на кюфтенцата на скара, привечер на атмосферното налягане по скалата на Торичели, час на североокеанския южноморски гълфстрийм, седмица на плазмената осмоза, секунда на оводнителната дехидратация и т.н.

Така ще забравим кризата и ще се съсредоточим върху значително по-важните фиести, фестивали, джамбурета и прочие празнични мероприятия.

Второ, видя се, че най-успешният министър носи фамилия на град. Град Плевен. Росен Плевнелиев. Ерго, трябва да привлечем във високите етажи на властта управници с градски фамилии. Бойко Борисов май се подосети, между другото, и на мястото на неутрално-фамилния Цветков сложи за министър на транспорта Ивайло Московски. Безспорно попадение.

Остава да интегрираме в кабинета Стефан Софиянски като министър на икономиката, Теди Бургазлиева - министър на културата, Калин Врачански - на спорта, Благовеста Карнобатлова - образователен министър (като заместник ще си й върнем Светлана Ломева), Спас Русев - финансов, Лора Видинлиева като министър на екологията, Христо Калоферов - не знам като какъв.

И премиерът Борисов, апропо, да си смени фамилията! На Банкянски. Или Банкерски, все тая - не е баш градска, ама е по-близо до истината.

А пък аналогичният случай с библейско мъдро отсъждане се състоя преди близо 8 години. По изключение във Философския институт (а не в Университета) се бе събрал Специализираният научен съвет по философия и обсъждаше поредния проектозакон за висшето образование.

Половината от изказалите се бяха за запазване на старите процедури за присъждане на научни звания и степени (с научни съвети). Другата половина подкрепяха новите предложения (с назначавани журита, без ВАК и т.н.).

Тогава казах: "Прави са колегите, които са за новите изборни процедури. Прави са и колегите, които са за старите изборни процедури. Обаче най-прав съм аз, че никакви нови или стари правила, процедури и критерии не могат да спрат българската наука да произвежда некадърници".

Щото българинът е кораво племе. А историята доказа правотата ми. И ще продължи да я доказва от урва на урва и от век на век.