25 ч. и 11 мин. 31.02.2041. Старши страж на Стената, Страхил Страшников нервно чукна с кевларено-металокерамичен пръст по екрана на тактическия си дисплей.
"Мамицата им на тея учени копеленца, пак прецакаха времето. Този колайдер няма ли кой да му дръпне шалтера най-накрая?"
Страхил се бе паднал наряд точно в допълнителните дни и часове на февруари, появили се след Голямата Авария на Големия Колайдер на 13 февруари 2017 г. През тези дни имаше най-голям наплив от кандидат-емигранти, защото милионите измъчени нещастници оттатък Стената мислеха тези дни за късметлийски. И не стига това, ами и скръндзливите счетоводители не плащаха този допълнителен наряд. Старши стражът извика на дисплея си панорамен изглед на своя сектор от Стената - 800 метров участък на брега на Черно море, част от най-голямото инженерно постижение на Обединените Европейски Щати - Великата Европейска Стена, 170 метра висока и 400 дебела ръкотворна змия от свръхнапрегнат бетон с металокерамични арматурни прешлени, защитаваща цялата територия на Обединените Европейски Щати от ордите мераклии за европейска социална помощ и здравна застраховка...
Страхил, като войник на една от най-мощните, но и най-хуманни въоръжени сили в историята, беше подложен на хипноза, която му позволяваше да възприема подсъзнателно инструкции за действие съгласно ЕПМ (Единен Процедурен Модел) на ПЕДЕР (Процедура за Ефективно Дисциплиниране на Емигрантски Размирици). Това му даваше огромно предимство, понеже не му се налагаше да обмисля инструкциите, нито страдаше от излишни угризения, ако се наложеше да използва своя "дисциплинатор" (Schwere Disciplinator Мк2) - автоматичен гранатомет, изстрелващ инфразвукови гранати, чиято експлозия предизвикваше няколкочасово вцепенение, депресия и покорство в радиус от 50 метра от попадението.
Понеже инструкциите не ангажираха ума му, Страхил се концентрира върху снощното шоу "Красив ум в Красиво тяло" по Еврофолкканал. Ултраелектропопфолкдивата Обзесиана се състезаваше с някакъв - професор ли беше, академик ли по висша математика - в решаване на диференциални уравнения наум. Обзесиана си беше имплантирала по 600 кубика силиконов инфогел с изкуствен интелект във всяка гърда; и за да намери решението, активираше инфогела чрез старателно масажиране на бюста си по особено приятен за окото начин. Дядката съвсем беше сгънал чадъра, горкият - първо, гледката явно му докарваше прединфарктно кръвно; второ, в бюста й освен 600 терабайта информация имаше и силиконово-флуориден нанопроцесор с директен неврален шунт към речевия център и широко отворените й ултрасини очи. Затова Обзесиана изчуруликваше с меден гласец и празен поглед решенията, а професорът се цъклеше в интелекта на госпожицата като късоглед плъх в междувеждието на боа удушвач.
Страхил тъкмо се унесе в мечти как Обзесиана го назначава за свой личен интелектуален асистент-активатор с единствена задача да активира инфогела чрез размачкване, когато алармата в каската на Страхил изпищя като приклещена невестулка. Емигранти! В неговия участък! В главата му като мравки на технопарад затропаха инструкциите от ПЕДЕР. Страхил с пухтене побягна към евентуалното място на пробива. Тренираният му поглед, усилен от инфрачервен прожектор и ултравиолетов скенер, се плъзна по ръба на стената и забеляза едва проблясващата мономолекулна нишка, китайско производство, проточила се надолу по Стената. След малко се чу жуженето на механизма за изтегляне и в ръба се вкопчиха десет въздебели кафяви пръста. Само един поглед бе достатъчен сърцето му радостно да трепне. Пръстите бяха охранени, изнежени и окичени със злато на стойност колкото дълга на Кубинската Автономна Туристическа Дестинация.
"Ей затова им работим на тея у Европолисо, иначе умрел съм им на кирливата евродобавка", помисли си Страхил и старателно настъпи с подкован ботуш кандидат-европееца по пръстите. Чу се кратък сподавен писък и притежателят на златните пръсти полетя към надолу към скалите, осеяни с противопехотни мини, бодлива тел и гъмжащи от генетично модифицирани криви раци човекоядци. Преди обаче дебелакът със златото да успее да се уплаши истински, под него се разтвори обезопасителен трамплин, разкрасен в цветовете на Евросъюза и нежно го пое в пластмасовите си прегръдки. Страхил активира реактивната си раница и се спусна над него като един евроархангел. Изправи се в цялото си гордо великолепие на служител на СЕВГЗ (Съединените Европейски Войски за Гранична Защита) пред кандидат-емигранта и каза:
- Добър вечер. Старши сержант Страшников. К'во ши праим сига?
..К'во ши праим сига?..
...Тебе арап дава чорап. Първи чорап сега, втори чорап пост пенетрация.