Попитали стария ми приятел Жоро Апломба как е със здравето. "Аз със здравето съм добре - отвърнал Жоро, - то с мене здравата пати."

За хора като Жоро на времето са казвали "голям оригинал". Той обаче, ако приемем тази стилистика, освен "оригинал" е и "универсал". Всичките му заявления, или просто лафове, обикновено имат много по-широк обхват от онзи, в който са произнесени. А някои от тях са си направо всеобхватни. Но Апломба е друга тема, по нея имам още да се готвя. Сега за назе си....

Погледнат отблизо, животът непрекъснато ни поднася някакви гадни разкрития, които ние взехме да премиламе някак едва ли не по навик. Те са гадни за онези, които се оказват осветени в непозволен разкрач, но и за нас също - малко ли ни бяха предчувствията и подозренията, че ни разиграват и подиграват, та сега на всичкото отгоре и да се потвърждават. Изникват като по график, после, сякаш също по разписание, рязко слизат от сцената. Учудването не е, че по върховете се такива гадости забъркват, учудващото е, че се разкриват. Не са изненадани обаче самите им герои - те сякаш са се готвили за този момент и от самото начало на резила пробват да му вземат юздите в ръце. Някои от тях направо могат да се хабилитират по темата "управление на скандали", каквото направление в българската действителност напоследък някак много естествено се очертава.



Обяздването на общественото мнение



се превръща в сериозен отрасъл, имаш чувството, че всички онези с нечистия косъм вече са отметнали по една магистратура как да го изтезават и подчиняват. Дори когато изглеждат паническа импровизация, подобни акции се извършват с отработена, дълбоко осъзната наглост и увереност за недосегаемост. Усещането се подсилва и от поддържащото участие на уж престижни институции, които се включват незабавно и като че програмирано, сякаш през цялото време са дежурели на повикване. В края на краищата общественото съзнание бива блокирано от бюрократични и правни усложнения, които правят невъзможно внятното разискване на произтеклото във властта прегрешение. Включват се инсталациите за шикалкавене, за представяне на избрани, по-благозвучни късове от истината, за отвличане на вниманието чрез безсмислено изтъкване на несвързани със зулума факти и обстоятелства, а обикнато средство е да се изследват произходът на информацията и редовността на нейното придобиване. Нерядко пред очите ни се разиграват срамни контраатаки срещу онези, които тази информация предоставят на народното внимание: те всичките изведнъж се сдобиват с някакви сестри с неподходящо поведение, а една неудобна съдийка - по изключение - и с брат в едно отдавна свалено правителство.

Ще сгрешите, ако помислите, че ме зарежда единствено арогантната медийна акция на серийния удушвач на порядъчните политически практики. Всички го знаете - парламентарният гинеколог, който подлуди телевизиите да ни занимава с разностранните си дарби и с правото си да гребе пари при крещящ конфликт на интереси. Или новоизбраната съдийска началничка - и тя с нейните сделки и имотни декларации досущ като своя покровител от върховете на властта.

Не, просто крайно време е да свържем всичките избухвания на наглостта в общественото пространство, да сметнем две и двеста и да се замислим за собствения си праг на търпимост, за нашето необяснимо, болестно хладнокръвие пред арогантността на купчината пердета от властта. Крайно време - защото методичното ерозиране на критериите и ценностите тече по всички линии. От всички трибуни, екрани и микрофони алчни и крадливи политически авантюристи ни заливат с невинност, правота и законна недосегаемост. Бавно, но неотклонно се преобръщат представите за правда и за възмездие - докато станат такива, че безотказно да ги обслужват. Докато тези представи се получат едни такива валчести и полирани, на които те да се облягат, без да ги убиват.

И тогава ще бъде късно, не, безнадеждно ще бъде. Тогава резилите в Брюксел, фалшивите дипломи, загадъчните недвижимости, консултантските подвизи и стъписващите векове трудов стаж няма да смущават никого. Те ще се вписват в преформулираната (!) нравственост на близкото бъдеще - такава, каквото ни се насажда.

И това ще бъде утре.

Защото ние сме вече в последната фаза. Тихо и полека стигнахме чертата - не ни се вярва още. Но така е, получихме най-сигурния знак за това: самите тези тарикати заговориха за морал. Засега предимно за морала на своите обвинители, както и за морала на своите противници. Но вече визират и морала въобще, услажда им се, разпалват се, подмятат категории с вдигнат пръст. Точно този показалец, щръкнал и размахан пред смаяния българин, вещае катастрофа за племето.

Ако племето не ги удари през устата.

Защото, ако си спомним хапливата парабола на стария ми приятел Жоро Апломба за здравето, при нас тя би изглеждала така: ние с тези юнаци поминуваме отвратително, но те с нас са си екстра. В това е трагедията...