Влязох в научния институт и почуках на първата врата, на която пишеше "Лаборатория". Отсреща казаха "да" и аз влязох.
Възрастен човек седеше на една от масите и гледаше екрана на компютъра.
Представих се и той се ръкува с мен - цял професор ми подаде ръка.
- Какво ви води насам, млади човече? - попита ме той.
- Дойдох да ви видя как живеете. Правителството ви беше емнало да затвори науката, да закове вратите на институтите и да ви забрави. Реших да видя на какъв хал сте, защото днес вече нищо не се чува за вас.
- Много сме си добре! - бодро отговори той. - От добре по-добре е положението.
- Вижте - рекох, - аз съм най-обикновен човек, редови телевизионен зрител. Просто съм любопитен, нищо друго.
- И това е неофициално, така ли? - запита професорът.
- Напълно. И си остава между нас. Пък и мен никой за нищо не ме пита.
Професорът запали цигара.
- Положението ни е от трагедия към катастрофа. Пукната пара нямаме, няма и да имаме както вървят нещата.
- Хубаво - рекох, - ама нещо не се чува гласът ви. А и вече няма никакви акции срещу вас.
- Оставиха ни, защото и ние направихме някои неща за правителството.
- Какво толкова сте направили?
- Преизчислихме всички математически формули и ги пригодихме за нуждите на правителството.
- Това правителство хич го няма с математиката.
- Не, не става въпрос за обикновена математика и смятане, а за нещо по-сложно и висше.
- Преведи ми го на български!
- Научно доказахме, че всеки десет метра асфалтиран път могат да бъдат откривани като обект с национално значение.
- Вие ли го измислихте това!
- Не, ние само написахме формулата, за да оправдаем рязането на трикольорни ленти и купуването на нови ножици. Истинска математическа формула написахме и скоро тя ще влезе в новите учебници.
- Не ви е срам! - рекох искрено аз.
- Има и друго. Създадохме цяла теория за това как любовта на народа към правителството спихва, но пък подкрепата към него расте.
- Това отива към неевклидовата геометрия - рекох да се пошегувам аз.
- Не знам откъде идва, нито къде отива. Ама като написахме всичко това черно на бяло и го дадохме на министър-председателя ни, спряха да ни мачкат и гонят.
- Няма лошо - вдигнах рамене.
- Няма лошо, ама няма и добро! - рече професорът - Пак сме наврени в миша дупка и никой не ни бръсне за слива. Ако някой заблуден като теб не влезе при нас, няма с кого и две думи да обелиш.
- Трябва - рекох му, - още да се потрудите. Да напишете формула за това как премиерът обижда народа си, но денонощно се грижи за неговото добруване. И още - за това колкото и да крадат и лобират властниците, бюджетът може да бъде изпълнен и преизпълнен. Вие просто седите тука и си пилеете времето! Ако напишете формулата как едно правителство управлява държава в пълен разрез с природните, математическите и моралните закони, но всички му ръкопляскат и го обичат, то може да кандидатствате и за най-голямата награда в света. Сами се сетете коя е тя.
Професорът ми опонира искрено:
- Правилно, ама това вече е съвсем далеч от науката!
- Че кой иска от вас да правите наука? - попитах го. - Никой.
- Истина е.
- Истина, че и оттатък. Както правителството не прави политика, а имитира, така и вие не правите наука, а баламосвате хората. И вълкът сит, и агнето цяло, а и чобанинът щастлив!
- При толкова отрязани трикольорни лентички на новите обекти, едни от нашите излязоха с инициативата да се учреди приз "Премиер-зарезан"!
- Правилно. Не си губете времето с глупости като наука и изобретения. Винаги може да предложите и награда "Господар №1" и да я връчите най-научно на премиера. Действайте, преди някой да ви превари!
Така му рекох и си тръгнах. Дадох си сметка, че има още много сектори в държавата, които правителството безогледно тъпчеше и откровено им показваше кукиш. Те имаха нужда от моята подкрепа и реших да ги посетя. Пък и откакто съм безработен - все гледам да помогна на хората.
