|
| *** |
Седя си кротко, чакам третата бира и гледам тъжно картофките в края на чинията и изведнъж някакъв гардероб започна да ме опипва.
- Ей - чшшш! - възразих, защото съм свикнал да ме опипват само в градския транспорт. А гардеробът извади металотърсач и ме сканира от горе до долу.
- Кво, бе! - изнедоволствах, а в това време втори гардероб ми прибра ножа и вилицата.
- Дръжте се прилично - каза ми гардеробът. - Яжте си картофите с ей тая лъжица!
- Ама какво става тука? - проявих гражданско любопитство, но ония изчезнаха и срещу мен се настани странно позната физиономия.
- Тия ми взеха приборите - изжалвах се.
- Те държавата отнесоха, ти за вилицата си ревнал - сърдито ми рече човекът. И си викна една бира.
Тя се появи изненадващо бързо за нашите места, човекът извади ножичка от джоба си и си отряза парченце от покривката.
- Два километра лентички нося в джоба си, вече ще взема да ви ги подарявам!
Без очилата съм за никъде, но наистина ми се стори, че го познавам.
- И хляб! - рече човекът в нищото.
От нищото се появи сервитьорката и донесе сусамена питка. Човекът отчупи внушителен залък и се опита да ми го набута в устата. Сега вече го познах!
- Вие да не сте... - предположих.
- И кво ако съм? Нямам ли право и аз като човек да изпия една бира като хората! Седя като куче в Бояна и им гледам тъпата телевизия!
- Аха - усмихнах се. - Вие сте този-Чието-име-днес-не-бива-да-се-произнася.
- Много дълго - рече онзи. - Сам ли го измислихте, или опозицията ви плати?
- Това е от една книга - рекох. - С детето я четем, много е поучителна! За Хари Потър.
- Не съм я чел - каза човекът. - Аз си стоя на "Пиратът-папа". Там всичко е казано. А Хари Потър беше от Тройната коалиция.
- И как ви се стори днешният ден? - поведох светски разговор.
- Кво да ми се стори - рече полупознатият, - тъп ден. Като не искате да ме споменавате - ваше си право, не идвайте в бирарията, не яжте картофки, не пийте бира!
- Моля-моля - засегнах се. - Аз бях тук преди вас! И картофките, и бирата сам си ги плащам!
- Щото ви качих заплатите, оттам имате пари за бира и картофи! - скара ми се Онзи-Чието-име днес-не-бива-да-се-произнася. - Няма благодарност у българина - ти му качваш заплатата с 15 бири, той не иска да ти споменава името!
- Забелязах, че днес вестниците наистина са по-тънички - казах примирително. - А телевизиите как се справят?
- Нали затова съм тук - сопна се Онзи, - това не може да се гледа! Заменят ми името с пийпче.
- С какво? - не разбрах.
- С онова гадно "пийп", което пускат, когато някой тегли една майна в ефир.
- Стига бе! - не повярвах. - И кво? Като трябва да рекат нещо, казват: "Днес... пиииип... откри детска градина"?
- Като не ви харесва името ми, не се таковайте, нямайте деца, няма да има нужда да ходите и до детските градини!
Започна да ми писва, а и бирата свършваше. Проверих в левия джоб - нищо. В десния - още по-малко. Това изнервя.
- Ще взема да си ходя - рекох.
- Догодина ще си ходиш по магистрала - тъжно рече Онзи. - Ако си от Перник, можеш и сега...
Не съм наясно с протокола, не знам как се става от маса с присъствие на високо ниво. Попитах бирите в корема си, те ми го подсказаха на английски.
- Ами - приятна вечер и конграчулейшънс!
- Ей тая дума като я чуя, не ми трябва ни име, ни нищо! - смекчи се Онзи-чието-име-е много дълго за споменаване. - Къде си тръгнал - седи мирен! Момиче, още две бири за тоя достоен българин! Я кажи пак онази дума!
- Конграчулейшънс - рекох.
- И една за мен!
Та затова утре, в утринните блокове, няма да видите нито мен, нито Онзи-чието-име-днес-не-бива-да-бъде-назовавано. Биреният махмурлук не прощава - нито на ниско, нито на високо държавно ниво!
