Агенция Фокус: Г-н Миланов, вие сте изготвили анализ на политическото говорене на базата на контент анализ, колко често там се среща думата кучета?

Владислав Миланов (гл. ас. в катедра "Български език" на СУ, Център за анализ на политическата и журналистическата реч): ...Не сме правили такава статистика... Иначе ние многократно сме коментирали, че сред любимите на политиците думи са отговорност, приоритети, визия, конкретика, хармонизиране, стартиране, финализиране, политическа визия, случва се, ресурс и др. Това са и думите, които най-често влизат в структурата на клишето.

АФ: Какви са тенденциите, които наблюдавате?

ВМ: ...Някои общи черти - клишираното говорене - употребата на конструкции, зад които има граматически коректни изречения, но като съдържателност те не носят информация. Това е една от най-притеснителните тенденции, въпреки че българските политици уютно се крият зад клишето. Другата е езиковата агресия. Това, което българските политици като че ли с годините не успяха да си изработят като речево поведение, е уважението. Институцията парламент изисква уважение към събеседника, уважение към нормите на книжовния език, толерантен тон. Много често ни казват, че има ситуации, в които политиците са принудени да използват по-остър език. Нашият език обаче е толкова богат, че за всяка ситуация има изразни средства и не е нужно политиците да влизат в най-ниските регистри, за да показват разнообразието... Когато политиците посещават избирателните си райони, те могат да превключват кода и по този начин да намаляват дистанцията между себе си и избирателите си, да намират общ език с тях... обаче трябва да разберат, че парламентът като най-висока институция ги ангажира с книжовното говорене, със спазването на добрия тон и изслушването на събеседника. Нека езикът да бъде образен, нека да бъде богат, но да бъде с ясни и точни послания. Тази реплика с кучетата, която напоследък много често се коментира, породи точно този проблем..., че се налага непрекъснато да интерпретираме и да бъдем преводачи на политиците ни. Всеки ден от екрана ни заливат реплики на политици, след тях идват отговорите на засегнатите, след това са пояснения към репликите - и всичко това създава усещането, че в държавата много се говори, политиците ни се нападат словесно непрекъснато и тази словесна агресия няма край...

Езикът е нещо живо, динамично и разнообразно и е ясно, че всеки политик, говорейки, изразява своята личност. Много от политиците обаче се крият и ние не можем да разберем кой говори - дали това е добре подготвен пиар, или е стратегия, къде се губи човекът и неговият език... Един мой колега много често казва, че няма по-страшно от човек без идентичност. Затова казваме, че и парламентарният контрол е една изродена форма, при която министрите изчитат телеграфно и бързо информацията, подготвена от други специалисти, и ние вече не можем да доловим речта на самия политик и идеята му... Не можем да толерираме политици, които не са овладели собствения си диалект. Не можем да толерираме и политици, които грубо и агресивно изразяват своята личност...

АФ: ... Какво става с крилатите фрази на политиците?

ВМ: Те са много, най-разнообразни и най-различни. Ние свикнахме да не се смеем, защото това е тъжен хумор.

АФ: Коя е тази, която е останала в съзнанието ви като обида, от която се срамувате?

ВМ: Всяка фраза, която по някакъв начин обижда нас като българи, като народ и като нация, за мен също е обидна!

------

От zoon politicon, определение на Аристотел за Човека.