Ниският социално-икономически статус е сред основните определящи фактори за слабите резултати на 15-годишните българчета. Изоставащите ученици в България в много по-ниска степен успяват да се оттласнат от средата си и да постигнат добри академични резултати на международните тестове. Изводите са записани в съпътстващите доклади на мащабното образователно проучване PISA 2009, което се провежда от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество в над 60 държави и партниращи икономики.

Резултатите за пореден път показват, че равният достъп до образование у нас е само на книга. 31% от децата в ниските социални слоеве показват т.нар. устойчивост - въпреки неблагоприятните условия на своята социално-икономическа среда успяват да покажат високи резултати в тестовете. У нас обаче факторите на заобикалящата среда са определящи за резултатите на децата и едва 8 на сто от изоставащите ученици успяват да надхвърлят елементарното ниво на грамотност и да постигнат добри образователни резултати.

По този показател България се строява до държави като Панама, Черна гора, Казахстан, Перу, Азербайджан, Катар и Киргизстан. С най-впечатляващ дял на "устойчивите" деца от беден произход са точно районите, които са начело в резултатите по четене, математика и природни науки - Шанхай и Хонконг. Висок дял на грамотност сред ниските слоеве има и във Финландия, която се коментира като образователното чудо на Европейския съюз.

Два са факторите, които могат да подбудят учениците да учат повече и да се справят по-добре с материала, коментират авторите на изследванията PISA. Единият е децата да прекарват повече време в училище. Другият фактор, който може да повлияе на будността на изоставащите ученици, е увереността в собствените им способности. Около 75% от учениците, които преодоляват средата си, вярват, че ще се справят с тестовете по природните науки, докато в групата на изоставащите тази увереност имат само 50%. По-слаба връзка експертите откриват и между вътрешната мотивация и постиженията. Тук се прави разлика между очакванията за външни стимули като заплата и постоянна работа и се говори по-скоро за личен стремеж.



КЪДЕ СМЕ НИЕ

България и Румъния отново бяха посочени като страните с най-ниски резултати на децата по четене в нов доклад на Европейската комисия, базиран на PISA 2009. Това са единствените две държави в ЕС, където делът на неграмотните деца е около 40%. Те се изтъкват като особено лош пример за много ученици, които не могат да използват четенето за учене. За сравнение делът на неграмотните средно за съюза е 20%. Данните са за 15-годишните ученици. Същевременно България не е сред страните, където се вземат мерки в училищата да бъдат назначени специалисти, които да помагат на учители и ученици в преодоляването на този проблем. Асистенти по четене има само в Дания, Финландия, Исландия, Ирландия, Малта, Норвегия, Швеция и Великобритания.