Във въртопа от промени и кризи бях загубил следите на Златомир Златарев, а сега той ми се обажда от някакво селце в Еленския балкан. Поводът е тъжен: смъртта на Тамагочи, симпатичната дружелюбна кучка, която в един момент от края на миналия век символизираше нещо повече от хилядолетната връзка между човека и най-добрия му приятел. Писах за тази Тамагочи, когато беше смешно трътлесто кутре, гризеше обувки в антрето и се напикаваше като по график. Текстът излезе в несъществуващия днес в. "Континент" със странното и за тогава заглавие "Ленин обичаше кучетата".

Цялата работа беше, че Златомир известно време се е казвал Ленин. Обаче още много малък се разболял тежко, родителите му се отчаяли и като последно средство решили да го кръстят в църква. Попът (от тъй навиканите днес тоталитарни попове) отказал да го кръсти Ленин. Нито позволил да бъде разубеден. Турили му християнско име и оживял. Тази подробност се разкрила след много години, но в приятелския кръг и в семейството в обращение беше прякорът му Малкият Ленин. Чувал съм майка му да казва (тъжно): "Малкият Ленин не пиеше водка". Или жена му (ехидно): "Малкият Ленин помагаше вкъщи".

Златомир, тогава специалист по карго превози в гражданската авиация, имаше четирима сина. Най-малкият, Васко, се беше родил точно в деня на прословутия пленум от 10 ноември. Поради бурната и затегнала се няколко дни почерпка бащата може би последен в България бе разбрал, че Тодор Живков е паднал от власт. Ако добре си спомням, че по времето на тези събития Васко бе във втори клас, значи почти точно можем и да го датираме. Минали са петнайсетина години.

Та преди петнайсетина години



в България освен неумерена политическа

ярост се вихреше и истерията Тамагочи.



По Коледа много от съучениците на Васко получили за подарък нашумялото електронно "кученце". Помните ги тези малки устройства с големина на ключодържатели, с претенции да играят нещо като компаньони и да запълват с някакви "грижи" съзнанието на човека, за да не се чувствал той самотен на света. Спомням си, че то изискваше да го "храниш" и "разхождаш" в определени часове, периодически дори да го "ваксинираш" и "подстригваш". Всичко това - с бутони. Голяма мания беше и голям бизнес.

Васко усилено завъздишал за електронния гергелек. Изтърсакът е бил проектиран и очакван като дъщеря, разликата с братята му е значителна и Малкият Ленин много трудно устоявал на молбите му. Но тоя път се бе запънал: "Утре ще вземат и да те оженят за някоя Тамагочи и само ще натискаш копчетата - вразумявал наследника си той. - Тези машинки ще се качат на главата на човечеството." Както обикновено става с мъдрите и подредени родителски беседи - и тази не помогнала. Васко, а покрай него и цялата фамилия, чакали не думи, а дела.

Така една вечер Златомир се бе върнал вкъщи с малко сънено кутре под канадката. Намерил го да се грее върху шахтата на топлофикацията. Измъкнал го пред домашните, разрошил го да добие вид и фасон и обявил: "Казва се Тамагочи!" После седнал пред телевизора.

Когато я видях, топчестата любвеобилна Тамагочи вече бе завладяла центъра на семейството. Съучениците на Васко се изреждаха като на поклонение, дори забравяха да обслужват електронните си любимци. Защото братята на Васко бяха залепили на входната врата надпис: "С Тамагочи - до тук!". Поръчал го беше Златомир. "Кучето ми е женско - обясняваше той, - а не ги знам как се чифтосват тези японски животинки. Не дай боже, да развалят породата."

Последствие от тази среща беше именно материалът



как Ленин обичал кучетата



От "Континент" историята бе прескочила в някакъв френски вестник и веднъж Златомир ми разправи за това, показа ми и писма от френски организации за защита на животните или само на кучетата, които се бяха свързали с него. (Давам си сметка, че ако тогава за нас интернет бе това, което е днес, олелията щеше да е къде-къде по-голяма, може би направо световна.) Това стана по време на вълненията около фалита на авиокомпанията. Сега научавам, че развива селски туризъм в родовите си владения. Шегува се: от "Балкан" - директно в Балкана. Семеен хотел и стопанство за пример в околията. Синовете обаче са по чужбина. Самият Васко учи във Франция - покрай Тамагочи фамилията изградила траен мост с града край Сена. Най-неочаквано това се отразило и на хотелиерския им бизнес - доста добре.

Що се отнася до Тамагочи, тя имала извънредно щастливи години на село. Украсявала къщата и според силите си печелела благоразположение и подкрепа от околните за всяко тяхно начинание. В Балкана у нея се събудили непредвидени ловни инстинкти и тя ловувала на воля в околността и из съседските дворове. Тези неща там обаче се уреждали без кавги. Отделно напълнила селцето с поколението си. Погребана е под голям орех в средата на семейните земи.



Върху нея лежи плоча с издълбан йероглиф



Той това и означава - тамагочи.

Самото явление тамагочи приключи откога-откога. Световният електронен кучкарник е закрит и забравен. Когато в неотваряни чекмеджета и захвърлени ученически чанти се открие безжизнен екземпляр с отдавна издъхнала батерия, по-възрастните се затрудняват да обяснят на децата неговото предназначение. Рекламата е спряла - и явлението е спряло. Приятно е да си помисли човек как едно живо същество има по-голям шанс да остави следа подир себе си, отколкото нашествието на милионната популация, създадена от мощна и агресивна икономика и насъскана да превземе света.

Накрая посегнах да запаметя електронния адрес, от който Малкият Ленин ми бе проводил дългото си писмо. Какво, мислите, пише там?

Пише: tamago4i, кльомба и т.н.