"Колко вода да пием в жегата" - пише "24 часа" с въпросителен словоред и констативна пунктуация, следователно знае отговора. И го съобщава: "Единственият верен отговор е "зависи". Понеже по новите мерки и теглилки трябвало да се отчита и водата, приета с храната - ако си изял два таратора, броят на екзистенц-оптималните чаши вода се променя.

В интервю за "Труд" известна поетеса заявява, че й се ще да е аутобан. Това е записано и в заглавието. Разумно ли е едно такова желание? Зависи. "Всички сме в неравностойно положение в тази държава и никой не мисли за нас - казва интервюираната. - Понякога искам да съм магистрала"; и после: "Мисля, че министър Рашидов има желание да открие магистрала за българската култура". Представени в този ред, тези изречения казват: искам да съм магистрала и да ме открие Вежди Рашидов. Но информираният читател знае, че на магистралите хубавото им е това, че са обичани от Първия. И в тях се наливат мноооооого средства, пътните строежи се реализират на всяка цена, дори в заобиколка на законите, както пише в нашия вестник понякога. Макар че и ролята на магистрала не е изцяло положителна, виждаме пак в "Труд", но броят от следващия ден: "Краят на "Люлин" опасен за тирове" - на едно и също място в рамките на 2 месеца се обърна първо тир с дини, а оня ден - тир с праскови.

А вярно ли е следното заглавие: "Кръщават Ловешкия театър на бабата на Дянков"? Пак зависи. "Това е шега сред актьорите в Ловеч - пояснява вестникът в изчерпателно подзаглавие, - но Мария Вълева била самодейка, дълги години организатор на местната трупа и с големи заслуги към културния живот в провинцията". Впрочем този стил си има предимствата - ако някой каже, че вестникът се е подмазвал на Дянков, винаги може да се отрече, че всъщност му се подиграват.

Въобще границата между хвалба и издевателство е много тънка и разумните хора знаят това.