Мигаха примамливо въгленчетата в жаравата, в тъмното поле щурците свиркаха песенчица. Професор Майкопф забоде с подострена съчка сочната пържола и я подуши. Това го накара да забрави откраднатите гуми на автомобила и го изпълни с благодарност към заобиколилите огъня осаждени селяни, предложили му гостоприемство.

- Та какво казвахте за обичая на европееца? - попита той коленичилата до него жена с отрудени ръце и бяла забрадка.

- Не го разбираме, пътнико, - въздъхна тя, извади цяла кофа картофи изпод престилката си и ги зарови в жарта. - Странен е този обичай...

Преди десетина години живеехме горе-долу добре. Децата изучени, скътахме някоя пара за черни дни, мъжът ми редовно си жулваше по един облак и тройка кебапченца в хоремага. Мислехме, че сме европейци, нищо че бяха празни магазините. За храна си гледахме - и месо, и зеленчуци... Имахме и учител, и фелдшер, и ветеринар...

Но дойде истинският облечен в скъп костюм европеец и ни обясни, че живеем в Ориента. Показа ни снимки на огромни комбайни, на планини от плодове и хладилни камери, пълни с телешко. Това, каза, е Европата, но за да се достигне, ние работим по друг начин и имаме различен метод на мислене и свои обичаи.

- Обичая на европееца! - кимна мъжът, седнал от другата му страна.

- Почна да ни разправя, - продължи селянката. - Не трябвало да горим стърнищата. Ама нали на угарта следващата година зърното двойно се ражда? Трябвало да си разделим земята, за да имаме интерес да я работим, а след това пък да я обединим и да си купим от него огромните машини. Още му ги плащаме, караме се за житото и живеем на вересия. Каза, че ще ни изкупува дините и пъпешите и наистина ги изкупи, но на цена, с която после не можахме да си купим от него семена. Същото и с тютюна...

- Но ние не се оплаквахме - пак се намеси мъжът отляво - искахме да разберем обичая на европееца.

- ...Предложи да му дадем язовира, а той щял да ни храни с риба. Добре, щом е на аванта - все е кяр. Само че той огради язовира и поиска да му плащаме водата. За нея не се бяхме разбрали. Спря я. Градините и лозята ни изсъхнаха. Сега сме без вода, а той е без риба, защото му я тровим. Не можеме да разберем каква му е сметката, но той мисли и живее по обичая на европееца.

Учените ни деца заминаха в Европа за да разберат неговия обичай. Дъщерята събира маслини, а синът разнася пици. Със спечеленото си купуват пици с маслини всеки ден. Живеят като европейци, но не могат да разберат обичая.

- Хем имат висше... жално рече мъжът.

Професорът си спомни за бизнесмена с мерцедеса, откраднал гумите му, и двамата джентълмени, оставили го сам насред полето. Беше благодарен на тези хора, но и неговото образование нямаше да му помогне да успее да им обясни обичая на европееца.

- Данке шон - надигна се той. Трите изпити ракии тежаха на европейското му съзнание. - Време е за сън.

Професорът направи три крачки встрани и се спъна в някакво коренище. Миг преди да заспи усети, че някой грижливо го наметва с чердже за да не настине. Тези хора имаха странни обичаи. Утре щеше да им плати.