Кадел Евънс присъедини Австралия към едва десетте нации, чиито представители са печелили "Тур дьо Франс" в неговата 98-годишна история. |
Година по-късно Еванс решава да замени маунтинбайковете с шосейните велосипеди. Негов първи тим е италианският "Сеако" (днешният отбор на "Лампре"), след което преминава през съставите на "Куик Степ", "Телеком"," Лото", а от миналата година става част от сегашния си тим "БМС".
Роденият на 14 февруари 1977 г. в Катрин (Авл) колоездач е един от малцината, носили фланелките за лидер (жълта, розова и цикламена) и на трите най-силните обиколки в света - на Франция, Италия и Испания. Преди да дойде триумфът му на "Тур дьо Франс", австралиецът два пъти завършва в подножието на върха - през 2007 и 2008 г. Първия път е изпреварен от Алберто Контадор, а втория пак от испанец - Карлос Састре.
През 2009 г. в Швейцария Евънс стана световен шампион в общия старт и очакванията са, че най-после ще спечели Обиколката на Франция. Но той не успява в две поредни години - проваля се заради контузии и падания.
До 24 юли 2011 г., когато Евънс се превърна в първия австралиец, триумфирал на финала на Шан-з-Елизе в Париж, при това като най-възрастният победител в тура след II световна война. След него в тази класация са 7-кратният първенец Ланс Армстронг (САЩ) и Йоп Зьометелк (Хол), които стават шампиони на по 33 години и няколко месеца, а Евънс вече е навършил 34.
Друг любопитен факт от тазгодишния "Тур дьо Франс" е, че за първи път в 98-годишната история на състезанието на почетната стълбичка се качиха двама братя - люксембургците Анди и Франк Шлек. Смятаният за фаворит по-малък брат Анди завърши втори на 1:34 мин., а трети остана батко му Франк с 2:30 изоставане от Евънс. Всъщност братята вече предвкусваха победата, когато на предпоследния етап - 42 км индивидуално бягане по часовник, темповикът Евънс ги би с голяма разлика и облече жълтата фланелка.
А триумфа си в Обиколката на Франция австралиецът посвети на починалия преди няколко месеца италиански треньор Алдо Саси, който бе нещо като негов гуру: "Той винаги вярваше в мен. През миналата година той ме убеди, че мога да спечеля "Тур дьо Франс" и ето аз го направих. Жал ми е, че сега Алдо не е до мен".