Още по време на средното училище Ванката избра да следва информатика - било престижно, много се печелело и изобщо - бъдещето принадлежало на компютърните технологии. И той започна да мечтае някой ден да стане българския Бил Гейтс.
Когато завърши университета, Ванката откри една малко по-различна действителност - с доста труд си намери работа във фирма, която оказваше услуги по настройка и поддръжка на компютри. Нищо - каза си той - все отнякъде трябва да се започне. И продължи вечер да чете специализирана литература и да се упражнява.
Фирмата, в която работеше Ванката, изглеждаше добро място за старт - вярно, заплати колкото да не умреш от глад, но обслужваща престижни клиенти - дори едно министерство. Точно оттам един ден някой позвъни на управителя с новината, че компютърът на заместник-министъра се е повредил, имало нужда от спешна намеса - още днес, докато човекът не се е върнал от чужбина. Помолиха да бъде изпратен възможно най-загубеният служител, та ако случайно види в паметта нещо, което не е за гледане, да не схване ситуацията. Управителят не се колеба дълго и изпрати Ванката.
Заведоха нашия човек в кабинета на заместник-министъра и - чули, че работата ще отнеме няколко часа, го оставиха там да си работи сам на спокойствие.
...Ванката още не бе завършил първоначалните тестове, когато вратата внезапно се отвори. Влезе възпълен мъж с усмивка на лицето, поздрави и подаде на нашия човек запечатан плик.

-	За услугата. Много благодаря и - ако се наложи - нали мога пак да се обадя...?

После човекът излезе, а Ванката отвори плика - вътре имаше двадесет хиляди евро. След кратко колебание той въздъхна, сложи ги в джоба си и продължи работата. Ръцете му обаче леко трепереха.
...Половин час по-късно телефонът зазвъня и тъй като звукът не престана, накрая Ванката вдигна слушалката. Беше весел мъжки глас:
- Ей, шефе, голяма работа си, да знаеш! Вече бях се отчаял, че няма да стане. Слушай, аз не съм забравил уговорката - Порше за сина ти. Само кажи на чие име да го оформим - формално де.
Като насън Ванката продиктува личните си данни.
- След час ще е на паркинга пред министерството. Хайде, извинявай, тръгвам, че ще изпусна полета. Кажи на момчето със здраве да си го кара.
Ванката вече усещаше, че не може да намери къде е папката с драйверите. Случваше му се за пръв път в живота му. И докато се опитваше да се успокои, врата се отвори и влезе млада дама с външност на манекенка.

-	Здравейте - изчурулика тя. - Нямате представа през какво минах, докато стигна до вас... И честно казано, представях си ви малко по-възрастен. Та, срещу какво мога да получа онова място...?

Ванката усети, че не може да говори.

-	Е, мога да се сетя и сама - въздъхна дамата, а после се обърна и заключи вратата на кабинета.

...Когато час по-късно тя си тръгна, на излизане отбеляза, че май това правителство изобщо не било толкова импотентно, колкото се говорело...
...Сега Ванката вече не мечтае да става нашенски Бил Гейтс, а вместо компютърна литература чете партийни програми. Упражненията му вече се състоят основно в лепене на плакати - избрал си е една стена в квартирата и се упражнява на нея.