|
| *** |
И колкото по-горещо шепне, толкова по го стиска, като някоя топлокръвна боа, бе, мамка й, въздуха му изкарва, не може да извика!...
- Тпру! - чува се заповеднически глас и пред Стоилко спира валяк. От валяка тежко, но не тромаво, а мускулесто някак слиза премиерът на републиката.
Магистралата мигом отпуска Стоилко и покорно ляга в краката му.
- Конгречулейшънс, здрасти, мараба! - бодро поздравява премиерът.
- Помози, Боже - едва прошепва Стоилко.
- Спокойно, тук съм и навсякъде - отзовава се премиерът.
- Добре ли е гражданинът? - Отгоре му надниква председателката на парламента. - Не бива така, аз за тебе до Анталия с плуване ще стигна - гълчи го майчински и внимателно измъква от ръцете му въже.
- Аз, такова, нали... - обърква се Стоилко, притеснен от искрената тревога на жената да не си посегне, Стоилко, де, от вълнение. - Въжето е на Мичка, козата...
- Това нещо гръбначно ли е? - отклонява го към по-светски теми председателката на парламента.
- Козата трябва да се държи здраво - авторитетно се намесва премиерът. - И кучето също... И медиите... И народът...
- Инак бой по каската - обобщава кротичкият на вид министър на магистралите.
- Козата ви е с платен данък, нали? - културно се осведомява финансовият министър.
- С паспорт, ваксинация и номерация - подсказва земеделският министър.
- А вие сте с трудов договор и отчисления за безработица - присъедини се и социалният министър, както винаги мрачен от недоимък.
Стоилко се разтреперва - тия най-законно ще го окачат на Кривата круша.
- А къде е въпросното нещо, нека се запознаем - настоява на своето председателката на парламента.
- Ами такова... отиде на паша - сочи трънясалото поле Стоилко. - Паспорта и другото там взе с нея си. - Вече му е ясно, че Мичка е скъсала въжето при вида на официалната делегация. - Въжето върна се, ей го на, па козата се е нещо заплеснала...
- Човекът видимо е уседнал - констатира председателката на правната комисия. - Има право да гласува.
Председателят на предизборния щаб, същият и вътрешен министър, веднага нарежда да му вземат пръстови отпечатъци.
- Имаш ли шисти? - тайнствено усмихнат пита икономическият министър.
Стоилко се заоглежда смутено, въпросът му се струва твърде интимен. Спешно му оказва помощ здравният министър:
- Колегата провежда стрес тест. Търси нефтени източници, та да станете енергийно независим.
- А, има сигур, как под Кривата круша няма да има - веднага се съгласява Стоилко. - Тука за минерална вода сондираха, за имане копаха, военните тунел пробиха да търсят извънземни...
В този момент въздухът се разтреперва - премиерът е кихнал.
- Опозицията пак рови за вот на недоверие - докладва вътрешният министър.
- Виж ги добре и после гласувай за тях - гневен е премиерът. - Водим ти чисто нова магистрала, а те й бъркат отдолу, кусури й дирят, а бе пред погледа на Европа я обезчестяват един вид... - И се провиква гороломно, та чак прозорците на президентството издрънчават: - Върху пепелта от тройната коалиция ще изградим нови магистрали!
Последните му думи единодушно са утвърдени за предизборен лозунг.
- Горди сме, че сме! - ликуват всички.
От всеобщата радост Стоилко се събужда.
Отгоре му е надвесена козата Мичка, кротко си дъвче крушово листо.
- Това е положението, Мичке - надига се зашеметен. - Още малко ще им погледаме сеира, па ще се прибираме в чужбина при децата.
Козата опъва въжето и го повежда към къщи.
