Дребните поправки в управлението на държавните фирми, които трябваше да позволят на чиновниците да участват в бордовете на повече от 1 дружество, без да получават заплата, се оказаха далеч по-скандални. Наред с чиновниците кабинетът е отменил ограниченията и за всички останали членове на бордовете, които получават възнаграждения. Това става ясно от новия правилник за упражняване на правата на държавата в държавните дружества, публикуван в информационната система на кабинета.



От новите правила излиза, че директор на държавна фирма ще може да управлява неограничен брой други държавни дружества и да се подписва под голяма заплата без никаква гаранция, че е достатъчно компетентен в съответната област. Няма гаранция и срещу злоупотреби при оглавяване на свързани предприятия от едни и същи хора.

На въпрос на "Сега" какво оправдава тази промяна, премиерът Бойко Борисов направи проверка и заяви, че текстовете ще бъдат отменени. "Ще отменим тези поправки. Не е редно един човек да отговаря за управлението на много фирми, и то без да засягаме темата за заплатите. Решението може да бъде взето още тази седмица на подпис", заяви пред "Сега" той.

Борисов не коментира подвеждащото представяне на точката по време на правителственото заседание. Нейни вносители са министрите на регионалното развитие и на транспорта - Росен Плевнелиев и Ивайло Московски. В официално прессъобщение миналата сряда от правителството обясниха, че сред чиновниците има демотивация да участват в управите заради забраната да получават заплата и затова се налага 1 човек да бъде пращан в повече от една фирма.

От стенограмата на заседанието става ясно, че със същите аргументи докладва точката и зам.-министърът на регионалното развитие Георги Прегьов. "Надявам се, всички знаете, че тези лица (б.р. - държавните служители) не могат да получават възнаграждения за тази дейност, а също така и към момента не могат да участват в управлението на повече от едно търговско дружество. Това, за което тук става дума, е да отпадне точно това ограничение и да могат да заемат повече от едно място в управлението на търговските дружества", казва Прегьов пред министрите. Той е определил промяната като "съвсем леко облекчение". Пред столичен ежедневник от регионалното министерство дори дадоха пример с чиновник, който участвал безвъзмездно в управата на ВиК дружество и имал желание да помогне за стабилизацията на други фирми.

Лекото облекчение се оказа премахване на всички текстове в правилника, които забраняват на управителите, контрольорите, изпълнителните директори и членовете на директорски бордове да участват в подобни структури на други държавни дружества. Тези текстове съществуват от самото приемане на първия правилник за упражняване на правата на държавата в предприятията през 1994 г. и не са били изменяни нито веднъж през годините, показа проверка на "Сега". Вчера Георги Прегьов не пожела да обясни какво точно се цели с новите текстове. Премахването им в някои сектори като здравеопазването например е проблемно и ще позволи различни болници, които са конкуренти, да се управляват или контролират от едни и същи хора. Злоупотреби и конфликт на интереси могат да възникнат и при предприятия със свързани дейности като например НКЖИ и БДЖ, което е основният му длъжник. Най-сериозният проблем обаче е назначаването в управите на хора без опит, на партиен принцип.

От 1994 г. до момента държавата не намира сили да въведе задължителни конкурси за управлението на държавните фирми. От формулировката на текста в правилника дори излиза, че конкурсите се приемат едва ли не за изключение. За сравнение някои общини като София направиха конкурсите задължителни. Резултатите от работата на държавните дружества продължават да са непрозрачни и излизат на светло при наличието на огромни загуби и необходимостта от осигуряване на спасителни инжекции от бюджета или банките.