|
| *** |
Сменям породите като политик - партии. Есенес гоних глигани, зимата шляпах из Курилското блато за диви патици, завирал съм се в лисичи дупки, с един суeк се дърлихме до кръв...
Пешо Пора ме води на киноложка изложба. Кучешки панаир на суетата, ви казвам! Класирах се последен. Спечели надута германка, порода дратхаар. Пешо Пора тегли една на журито и се повлякохме обратно. "Ти си универсално куче, поре - утешаваше ме по пътя. - Като накацат зимъс патици в блатото, тая фльорца само ще кяфка от брега, сакън да си не развали фризурата."
До обед облайвах стърнищата като слънчасал рапър. Зад мен напредваше във верига "Вълшебният стрелец" - много внимавах да не пострадам от приятелски огън, щото в дружинката ги имаме всякакви.
По европейска програма за приобщаване приехме инвалид с патерици. Изхвърчи пъдпъдък, той забие патерицата, прикладва върху нея като снайперист, вади "Кратък курс по ловна стрелба" от Зброский, джобното издание, изчислява траекторията на изстрела и пляк! - улучва заек между ушите.
Друг ни го натресоха по партийна линия, депутат с многомандатен корем, екипиран по каталог, ама инак трътляк, само пъшка и се поти. Веднъж да клекне в храсталака, пушката опрял на дървото, притичва подплашено прасе, надява пушката и потъва в гората - като излезе на голия баир, прикладът удари о камък, произведе се изстрел, прасето хептен подивя, прескочи оттатък хоризонта и повече се не чу, не видя.
"Прасе с пушка на рамо! - кръстеше се бай Йордан Шикалката. - Все едно гледам жена с гайда!..."
Къде обед се прибрахме под върбите край Искъра. Бай Йордан Шикалката още не бе паднал от ботура, седеше си достолепно, само каскетчето му бе кривнато настрана - когато козирката дойде отзад, минава в друго измерение. На шиш е набучено шиле, в края на шиша е наврян автомобилен волан, който бай Йордан върти с една ръка бавно, все едно кара в крайното платно по нанагорнище. С другата начесто надига и целува шише, а междувременно дава интервю на подранила журналистка.
Бай Йордан е въртял чеверме и на Тодор Живков. "Как си, как си, Йордане?" - попитал веднъж Тодор Живков. "Е па как да съм, другарю Живков, и аз като тебе, от чеверме на чеверме..." - рекъл бай Йордан и мигом изтрезнял. Обаче Тодор Живков много се смял, после разказал това на Брежнев по време на лов, онзи също се смял и - ха-ха-ха! - на два езика с преводач - Брежнев опростил тогавашния ни външен дълг.
Върху дълги маси от дебели талпи, покрити с вестници, които хвалят правителството, разполагаме посуда, салати, ракии, мезета и нашия специалитет "Суджук от пъдпъдък", за който ще искаме от правителството стандарт "Стара планина". Изходните продукти са един пъдпъдък, едно прасе, едно теле - останалото го пише във всеки рецептурник.
Пристигна и дългоочакваното правителство - премиерът на тази страна и посланикът на САЩ. Обявиха ни за пилотен проект по прехода от алкохолен към културен туризъм. Премиерът обеща да ни прати археолози, които копаят по желание на клиента - мощи на светец, маска на тракийски жрец, екскременти от първобитен човек...
Мен пък погали по главата.
- Как се казваш, малкият? Йорго? Такова куче подарих на Путин, ама той му смени името - обясни на посланика. - Всерусийски конкурс обявиха, абе стана вставай страна огромная, шменти-капели...
Посланикът се ангажира да достави наше куче и на президента Обама. Порода български барак от Делиормана.
Правителството се оттегли, започнахме дебати по алкохолния туризъм. Бай Йордан Шикалката отдавна хъркаше до ботура в другото си измерение. Не успяхме да го представим на правителството, външният ни дълг си остана.
Пешо Пора нареди да усвоя навиците на българския барак от Делиормана. Дали ще пътувам с дипломатическата поща?
