|
| *** |
Хората по камичетата, по камичетата и хоп, у дома. Та и тук така - по мат, по мат и достигаме територията на аксиоматиката.
Тези дни интерпретирах понятието "компромат" - откъде идва, какво означава, кой се опитва да фалшифицира посланията му.
Компроматът, изяснихме, не е лъжа, не е клевета, какъвто се опитват да го изкарат засегнатите в съдържанието му политиканстващи персони. Компроматът, стана ясно, е сведение за някаква свинщина на въпросния мераклия за пост и благини, нищо повече. Сам по себе си той не е мръсен; нито пък е мръсен онзи, който съобщава на избирателите за извършената от мераклията мръсотия; мръсен е онзи, за чиято мръсотия се съобщава.
Изяснило се, станало ясно, ама не на всички. Някои неща, оказва се, следва да бъдат изяснявани до многократно завиване на свят. Особено когато най-близките ти приятели те награчат: кой ще определи разликата между лъжа и компромат, между клевета и компромат, между компромат и компот и пр.
Какво да им обяснявам! Лъжата си е лъжа и нищо повече. Клеветата си е клевета и нищо повече. Повечето е в компромата.
Думичката, като всички останали исторически бедствия, иде от Русия. Сельхозмашбашстройком, примерно. Такива са им късичките сричкови буламачи - имат и по-дълги, за тях и две страници са малко.
Оттам сме я заквасили и ние (да не видим нещо!) - селкор, хоремаг, нармаг, булгаргеомин, горубсо, табсо. Нямам предвид абревиатурите КНИПИТУГА (някога знаех какво е, ама съм го забравил), ЕКСНОСТЕМКОР (това нищо не означава, аз си го измислих) и т.н.
Има и други "мат", някои не са съставни - домат, аромат, комат, космат, примат - те си означават точно това, което си означават. Съставните са неочаквани: шахмат (компонентите са ясни), съпромат (съпротивление на материалите, също русизъм) на злокобния Фархи от ВМЕИ "Ленин", диамат (диаболична матрица), истмат (истерична матрьона) и пр.
И така по мат, по мат, стигам до въпроса за аксиомите.
Преди време бях автор на множество аксиоми на нашето развитие и не съвсем доразвитие. Аксиоми, защото закони вече бяха писали Паркинсън и Мърфи, принципи бе формулирал Питър, на мен бяха оставили аксиомите, теоремите и лемите. Даже книга имах с такова заглавие - "Аксиомите на Василев" - сборник с глупостите, публикувани в "Сега".
Първата ми аксиома бе реакция на тормоза на "Топлофикацията". Човек няма пари, отказва се от парното, но продължава да плаща такса за услуга, която не получава. И аксиомата гласеше: Ако не можеш да платиш, за да си купиш нещо, ще трябва да платиш, за да не си го купиш.
Повод за връщането към аксиоматиката на социалната еволюция ми даде изказване на Бойко Борисов. Какво като са ме подслушвали, коментира той обвинението за излишно изобилие от СРС-та, всеки ще бъде подслушван, няма недосегаеми хора, подслушването е гаранция за демокрация.
А въпросът не е кого и колко подслушват, а какъв е ефектът от това подслушване (освен да се информират за номера на сутиена на Дянковите любовници или колко грама захар се сипват в средногорската едро смляна лютеница). Ето защо поредната аксиома е формулирана по следния начин: Индексът на демократизиране на обществото зависи от коефициента на въдворените в затворническите килии висши политици.
Другите аксиоми - когато му дойде времето.
