От петък насам колелото на историята в София забърза ход и го забърза с натиска на Главния архитект на столицата Петър Диков. Явявайки се на интервю за БНТ и Дарик радио, Диков, по думите на единия водещ, "не просто прелетя с велосипед към нашето студио, той влезе..." Е, не чак в студиото, би било прекалено каубойско - като да влезеш на кон в бара. Г-н Главният архитект оставил велосипеда си в преддверието поради липса на веловръз в близост, но обяви Нова ера в градската мобилност:
"...Може би на някой ще прозвучи като шега, но велосипедът предстои да стане основна част от градското движение и не защото някой иска хората да си правят безплатен фитнес сутрин или вечер, а защото това е една част от автономността на хората, която напоследък все повече се вижда как е... като реакция на глобализацията, защото глобализацията е нещо, което е изключително полезно за човека, но в последните години, пък даже бих казал и месеци, животът показва, че е и нещо много опасно. И е хубаво, когато човек бъде автономен и относително независим".
Тази красива картина - масово велосипедираща София, освен че ни се вижда химерична, имаме едно дребно съображение. И в момента наличните колоездачи в една голяма част са с доста либерални възгледи относно уличното и тротоарното движение. По разни държави тия въпроси са уредени нормативно и колоездачите подлежат на санкции при нарушение, също като водачите на автомобили. У нас единственото наказание за прекалено волен ездач е евентуално по волята на Съдбата - участието в инцидент с МПС (което води до неприятности и за шофьора) или с пешеходец (което е наказание главно за пешеходеца, крайно незаслужено при това). А нали трябва да обичаме пешеходците?! Но велосипедистите някак изведнъж забравиха това. Взеха да мачкат кротките и умни пешеходци направо на тротоарите.
Разбира се, ние не бихме разглеждали тезите на главния архитект от позицията на недосгазена жертва. А ще ги положим в контекста на новите веяния и стила Бококо в градската архитектура и стила на живот. В туй отношение всичко е наред - спортният начин на живот е сам по себе си добродетел, а в разни акции сме виждали важни министри като Трайков и Игнатов, яхнали свои или чужди двуколесни, задвижвани от биоенергия. Значи е добро.
Ездачът Диков е обяздил прекрасно и тъй модерната напоследък римска тематика (спомнете си с колко любов ББ промотира римските разкопки под прозорците Му в минсъвета). Диков говори с жар и увлечение за Виа Сердика и най-красивото метро в цялата Римска империя, около което се открила и част от Виа Принципалис - "която е най-главната римска улица, изток-запад, декуманус максимус или главният декуманус", както съобщи Диков. (Въобще у нас върви бурно романизиране - както по римската част, така и по ромската, което е видно от етнодемографските ни показатели.)
В интервюто с Диков ни смути единствено публичното изказване на една дълбоко еретична постановка. Бе поставен въпрос относно една идея, идеща от най-високо място.
"Преди няколко месеца премиерът обяви - припомни водещият: - Министерството на земеделието става кметство, кметството министерство на земеделието. Докъде стигнаха нещата?"
На което биде отвърнато по следния неправилен начин: "Там направихме проучванията. Аз лично не очаквам много бързи движения в тази посока, защото засега нещата са... така, нормално работят и двете ведомства. Оказа се, че министерство на земеделието има доста хора, които трябва да бъдат настанени някъде, няма точно подходяща сграда. Така че въпросът все още е във фаза на обмисляне... Има и такава вероятност (да се откажем от Идеята, б.р.). Аз мисля, че няма нищо лошо, когато проучването на една идея покаже, че има проблеми с реализацията й, да се насочим към други варианти..."
А-а-а-а, не мой така, Петре! Има само Един, Който може да насочва, пренасочва и разнопосочва по няколко пъти на ден Себе Си, решенията Си и прочие Си...
Ся, "бококо" си е попадение, иначе е ясно...
_______________________
Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного…
Блогът на Манрико