|
| *** |
Инспекторът изскочи от храстите в парка подобно гепард.
| - | Ти там! - изръмжа. - Стой на място! |
Човекът с кучето замръзна.
| - | Документите на псето! - протегна ръка към него инспекторът. |
| - | Това не е псе - плахо поясни човекът, - това е сибирски самоед, трето поколение шампион... |
| - | Трето, пето - документите на псето!! |
Човекът подаде няколко намачкани хартии.
| - | Ето паспортът на кучето, това са платените такси, това са... |
| - | Що не ги постъпка и с крака тия кетапи? - инспекторът започна да ги изучава. - Така, така... Много сме изрядни нещо! А я да видим кучето като е над 20 килограма, каишката му 80 сантиметра ли е? Да не проверя и да се окаже, че не е? - инспекторът извади ролетка и премери. - Тц, тц, точно. |
Изхъмка и се почеса по брадичката.
| - | Чип има ли? |
| - | Има - отговори стопанинът. |
| - | Торбичка за изпражнения носите ли си? |
| - | Носим си. |
| - | Като носите, увивате ли си ги? |
| - | Увивам ги. |
| - | Намордник? |
| - | Ето го - посочи муцуната мъжът. |
| - | Така, така... А знаете ли, че още малко и ще сте в нарушение? |
| - | В нарушение на какво? - не разбра мъжът. |
Инспекторът реши, че ще е достатъчно, ако изимитира стопанина, та повтори фалцетирано:
| - | "На какво, на какво"... Как на какво, не виждате ли колко е часът, след 15 минути вече няма да имате право да сте в парка, не знаете ли разпоредбата за разходка на домашен любимец - сутрин до 9, вечер след 18? |
| - | Аз съм си разчел времето - обясни мъжът, - живея отсреща и точно след седем 7 минути ще съм си вкъщи, така че всичко ще е наред. |
| - | Всичко ще е наред, казвате вие - строго отбеляза инпекторът, - но така ли е наистина, гражданино... Натам по протокола - кучето обезпаразитено ли е? |
| - | Обезпаразитено. |
| - | Резервна каишка? |
| - | Имаме. |
| - | Суха храна за всеки случай? |
| - | Носим. |
| - | Добре, добре... - замисли се инспекторът, след което заговори на себе си: - Каишката 80 сантима, намордник, чип има, излязъл в определеното за това време, такса платена... А, да! Стихотворенията?! |
Стопанинът се опна като струна.
| - | Какво? |
| - | Научи ли кучето ви две стихотворения? |
Мъжът всмука устните си.
| - | Я не ми стискай джуки, гражданино! Колко стихотворения знае кучето ви? |
Стопанинът въздъхна безпомощно.
| - | Само едно, господин инспектор. |
| - | Моля? Добре ли чух? Само едно? И защо така, ако смея да попитам? |
| - | Второто е много дълго, господин инспектор, а и първото не беше лесно... и просто..., просто... така се получи, че се запънахме на първото и не остана време да наизустим второто, обаче... |
| - | Няма обаче - вдигна пръст инспекторът, - ня-ма о-ба-че! |
| - | Още няколко дни и ще го научим и второто, наистина, просто... |
| - | Ще го научите и за още ще питате! А сега ще ви напиша една глобичка, за да не забравите! Не може така бе, гражданино, има ли разпоредба - трябва да се спазва, иначе ще настъпи пълна анархия! |
Извади фиш и с чувство за добре свършена работа започна да го попълва, докато стопанинът глухо диктуваше данните.
Кучето се изправи и мазничко затананика: "Ела, приятел, и лапата дай - аз ще ти дам ръка..."
