|
| *** |
Това между другото може да бъде и тема за докторска дисертация - да се проучи дали тоалетната хартия е измислена заради телевизията, или телевизията е изобретена заради тоалетната хартия.
Такива мисли налягат човек, докато дреме вечер пред телевизора. Задреме на новините, събуди се на рекламите. Задреме на рекламите, събуди се - пак реклами. И световете започват да преливат един в друг и да си допълват продуктовото позициониране по един прекрасен начин!
Задава се тройна коалиция и изведнъж лидерът й изскача пред строя, поглежда ме строго и ми казва:
- Ако устискаш двайсет минути, без да заспиш, ще получиш цял автобус избиратели с документи за уседналост!
- Цял автобус! - радвам се. - Ама, разбира се!
И започвам да устисквам. Докато устисквам, пристига симпатичен човечец с премахната бенка на едната буза и ведро ми подава бюлетинка.
- Трипластова е! - казва. - И е мека!
- Ти пък откъде се взе? - питам.
- Ние сме винаги зад вас! - отвръща ми и се засмива. - И я ползвайте с удоволствие и мярка!
Прибирам бюлетинката - казва ли ти някой кога ще ти потрябва, а в това време звъни телефонът.
- Мартин още не ми е върнал любимите четвърто и четиринайсето място в листите - казва разплакан глас. - Какъв приятел ми е той!
- Ами като има петно - какво да правя! - сърди се Мартин.
Това приятелство не трябва да завършва така.
- Опитайте с вестник - съветвам ги. - Доверете се на жълтото! Премахва всякакви упорити петна в дълбочина. Пък, ако ви трябват - може и да си поръчате да направи на опонента ви съвсем нови!
Вестникът наистина помага и Ваньо и Мартин се гушват възторжено.
- Това е твоят парфюм - казва Ваньо. - Направо си неустоим! Кажи, с какво е напарфюмиран този вестник?
- Пък ние вкъщи си имаме една фея - усуква се очилато Сергейче около тях. - Като ни върнат бузлуджанската чиния, ще си я измием с нея и ще стане като новичка!
Това продуктово позициониране започва да ми писва и се чувствам все по-хидратиран.
И за да не пиша и аз, като ония двамата, на стената на фабриканта Петров, хуквам към банята.
- Изненада! - хилят ми се насреща от великата фаянсова стена зелени, пембени и бозави кандидатчета. - Ние пак сме тук!
Има даже няколко на точици - не ги знам от кои са.
Но аз си знам какво да правя - подсвирквам и веднага се появява Той, само че не в синьо трико и червен чорапогащник, а във фрак и лачени чепички.
- Какво е вашето желание?
- Искам да бъде чисто - нареждам.
Извива се вихрушка, която отнася кандидатчетата в канализацията, а отгоре на всичко има и музика - докато ги чисти, смесен хор ми пее, че Той ми е надежда, Той е мойта вяра, Той ме зове в този час...
- И Цецо харесва химна - казва ми. - Глей кво стана - всичко блести от чистота! Разчистихме терена!
Става ми мило и ми се приисква да му река нещо, от което и на него да му стане приятно.
- С Теб изгря светлина в нашия дом и сърца!
- Изтрепвам ги до крак! - скромно казва Той. - Даже на куц крак ги изтрепвам!
- А ще можеш ли да се прибереш в шишето? - питам.
- Аз ли? Аз ли не мога! Глей кво става!
Пак се извива вихрушка и Той се набутва в шишето. Веднага слагам тапата отгоре.
- Ей, пусни ме, ще ти изпълня три желания! - вие Той отвътре.
- Знам ви аз вас - отвръщам. - Като се зададат избори някакви, всичките ми обещавате по три желания, като минат - нъц!
И спирам телевизора.
Човек има нужда и да поспи малко без продуктово позициониране и обещания за светло метромагистрално бъдеще.
