|
| *** |
Сега я маркират. Наредиха по платното оранжеви гумени конуси и първо мина машина, която с тихо пърпорене изписа покрай бордюрите жълти линии: демек: "Внимание бордюр!". След нея се появи друга, по-шумна. Щото бълва боята на пресекулки - пунктирът рисува: "Това е лявото платно, а това е дясното!"...
Минаха и самаряни от Екоравновесие. Измиха зъбите на безстопанствените кучета около блока, вързаха им розови и сини панделки и ги научиха да лаят по холивудски: "Уау, уау, уау!"...
Забелязвам, че автобусът, с който отивам на работа, е по-чист и от хола ни. Миналата седмица шофьорът, като ме видя да се насочвам към седалка до предната врата, изскочи като фурия от кабинката си:
- Момент, моля!
После извади копринена кърпа от джоба си и захвана грижовно да я трие:
- Стори ми се малко прашна...
Смениха и контейнерите за боклук. На мястото на старите ръждиви строшеняци, облепени с реклами за циклене на паркет и съобщения от рода на "Купувам стари книги - тел 123-987" и "Евтини заеми! Заложна къща "Доверие и респект", се появиха нови - сребърно лъскави и дотолкова елегантни, че жена ми отказва да хвърля боклука в тях. Трупа го под леглото в спалнята.
Една срязана тръба, стърчаща десетина сантима над плочника, на която някога е висял надписът "Трамвайна спирка", потрошила толкова човешки крайници, колкото и най-грубата отбрана в испанското калчо за пет сезона не е успяла да потроши, най-после бе измъкната от земята от работници на Общината и тротоарът беше грижливо заравнен.
Изчистиха, пребоядисаха и затревиха кварталната градинка, насадиха в нея много специални рози, които за една нощ напъпиха и призори цъфнаха. Завъдиха и внесени от Гваделупа славеи, които всяка сутрин ни будят с потпури от опери на Моцарт. За да бъдат доволни и подрастващите, тук-там по дърветата наредиха и къщички за птици, в които настаниха особена порода много скъпи североамерикански свраки, които сврачат съвсем като "АС-DС"...
Чудо!
Но най-голямото чудо беше снощи. Сядаме в едно ресторантче насред "Младост" IV с компаньолата и след миг цъфна сервитьорка. Гледаме и не вярваме на очите си - Данчето Фандъкова:
- Как я искате салатката? С много лук, със средно лук или без лук? А лед да донеса ли? Удобни ли са столовете ви? Ако ви духа, да затворя прозореца?
И една засмяна, една припка напред-назад в къса рокличка, а в очите й - обич, сърдечност и готовност да загине, но да изпълни перфектно приоритетната ни поръчка... Тъкмо отпиваме от ракийката и нова изненада - самият Цветан Цветанов! С престилка и бяла калимавка на старши готвач. И такъв един лъчезарен и всеотдаен... Бе направо ще ни разцелува един по един!
- Доволни ли сте от мезетата? - интересува се. - Достатъчно твърдо сварени ли са яйцата в ордьовъра? А как е на вкус шопската салата? Я да я опитам!
Опитва Цецо и избухва по посока на кухнята:
- Искро! Ей, Искро!
И хоп, появява се и Искра Фидосова. И тя в бяла манта, и тя с готварско боне. Тича към нас, доколкото може.
- Бе, Искро, омръзна ми да повтарям - кара й се шефът на гербаджийския предизборен щаб. - Пак сте сложили гръцки зехтин. Казал съм, шопската салата ще се прави само с най-добрия испански зехтин!
Връща той салатата в кухнята за ремонт, а от нас иска ключовете от колите ни:
- Що са ти бе, Цецо? - викаме му.
- Да ги измием! - вика. - Гумите да проверим, окачването да огледаме, купетата да ароматизираме...
Ех, защо изборите не са на всеки три месеца!
