Най-после и на нашата улица настъпи празник!

Откриха заложна къща.

Прекрасно място, което решава всички проблеми - поне за седмица напред. След което, разбира се, създава нови, но това не е беда, на нас проблеми ни дай!

Закъсаш със сметките - нарамваш си телевизора и тичаш в къщата. Вярно, след това не си достатъчно информиран за макрорамката на бюджета и стабилността на българския лев, но пък си имаш ток - гарантирано - чак до следващия месец!

Домъчнее ти за новините - отиваш в къщата и на половин цена си отнасяш вкъщи почти нов и съвсем не краден телевизор! Вярно, когато съседът дойде на гости, решава, че го познава отнякъде, почва да го оглежда и души подозрително, но ти си имаш документ, че си го платил!

Онзи ден ни забавиха заплатите, та на връщане от работа се мушнах в заложната къща.

- Какво носим? - делово се заинтересува младежът и вежливо си свали краката от бюрото.

- Глас - рекох.

Младежът недоумяващо зашава с уши.

- Идат избори - обясних. - Във всички вестници има инструкции как да се пазаруват гласове. Аз съм съвестен гражданин, не искам да го продавам - само да си го заложа за седмица.

- Голема си антика! И аз какво да го правя?

Това младо поколение е страшно загубено. Никакво понятие от механизмите на парламентарната демокрация.

- Вземате го и го слагате на рафтчето - обясних. - И ако до седмица не си го откупя, ще го коснете на първата партийна централа.

Стопли, че има някаква далавера, слава Богу.

- И колко му искате?

Деликатен въпрос.

- Зависи - рекох. - В момента търсенето е голямо, хората предлагат разни суми... Да поговорим за стотачка?

- За тоя паршив глас? - взе да се пазари оня.

- Чакайте - рекох. - Тоя паршив глас е глас на интелектуалец - ей тука вижте, имам висше образование!

- Петдесет - казва онзи. - Трийсет на сто до края на месеца. А тая диплома, дето ми я развяваш, можеш да си я закачиш знаеш къде...

- Вие сте луд - отвръщам. - Как така - петдесет! Това да не ви е гласът на клошаря от ъгъла! Осемдесет.

- За осемдесет - четири цигански гласа ще докарам, барабар с клечките, да мерят кое квадратче да зачеркнат! Шейсет и пет!

Изпотих се.

- Ама как така ще ми сравнявате гласа с гласовете на неграмотни хора, дето даже не знаят цар ли имаме или президент! Аз съм доктор на науките, написал съм три книги за размножаването на едноклетъчните...

- Порно, а? - хили се младежът.

- Микробиология - отвръщам неутрално. - Седемдесет и пет.

- Седемдесет или нищо - втвърди позиции оня.

- Ама защо само толкова?

- Заради етнически некоректно изказване. Всички сме граждани на държавата, с равни права! Кво като си доктор - да не би гласът ти да е две кила? Същият си е като на неграмотника!

- Някои им казват илитерати - рекох помирително. - Седемдесет...

- А, дойде ти акълът... Давай сега квото носиш!

- Не може ли седемдесет и пет - примолих се. - Тоя месец токът нещо ми дойде отгоре...

Добро момче излезе.

- Може - рече. - Ама петарката - като ми донесеш една от твоите порнокнижки!

Е, ако не настъпи празник, поне токът ще дойде...