|
| *** |
Е, не е точно така, разбира се. Съществува още една наука, в чиято категориална система "безкрайността" заема основно място. Математиката. Съвсем не е случайно обстоятелството, че концептуалният афинитет към безкрайността ме сближи именно с математичка, семейните ни разправии с която, абсолютно естествено, са безкрайни.
Синоними на "безкраен" са "безграничен" и "безбрежен". От "безбрежен" ми лъха асоциация с "безгрижен" - примерно, безгрижен отдих в килията. Така се е случвало едно време в безвремието на Брежневата епоха в Русия. Леонид Илич Брежнев, помня и се надявам да го помня безкрайно, сумтеше басово на царедворците си: "Зовите меня просто Ильичем!" Искаше санким да се мери с оня, автентичния Илич, който, нали, "говорим" едно, "подразумываем" друго, ама и едното, и другото са все хубави неща.
Та същият този Илич бе толкова перфектен граматик и тъй фанатизиран защитник на руския правоговор и правопис, че само за една сбъркана буквичка наказваше строго, но справедливо. За топлия поздрав "Желаю вам счастья безбрежнего!" арестуваха моментално.
И у нас бе така. Без Живков никакво щастие нямаше. Но и с Живков никакво щастие нямаше. Безкрайна мъка.
С безкрайност - лошо, без безкрайност - пак лошо. То почти като мъдрата относителност на Сократ (май Сократ беше, ама ако е бил Аристотел, не бих се учудил да е бил Платон, пардон, Анаксимандър, тоест Зенон). Питал го някакъв древногръцки льохман да се ожени ли, да не се ожени ли. Тогаз Сократ (Платон) (Аристотел) (Зенон) (Анаксимандър) отвърнал: И да се ожениш, и да не се ожениш, все ще съжаляваш.
Ако става дума, още колегата Хегел дефинира един от видовете безкрайности като "лоша безкрайност" - когато спиралата се врътка, врътка, но не се издига, не води до нищо ново, сиреч до прогресивно бъдеще, ами циклично повтаря все същите исторически свинщини. Такава е тоталитарната безкрайност, която впрочем въобще не се отличава от демократичната безкрайност по интензитет на историческите свинщини.
Обаче щото разсъжденията за "безкрайността" са безкрайно висок наратив и само Доган и Желев ще могат да ги схванат, и то наопаки, налага се да дам популярна илюстрация на непопулярната абстракция.
Най-подходяща илюстрация за целта, както ми се струва, може да бъде извлечена от стратегията на Съединените щати за борба със световния тероризъм и нейното практическо приложение.
Представете си го като електронна игра. На първо ниво убиваш началника на терористите Осама бин Ладен. И мислиш, че си приключил с терористичните опасности. Само че на второ ниво ти изскача бин Ладен Осама. Убиваш и бин Ладен Осама. На трето ниво ти се пули Осама Ладен бин. Убиваш Осама Ладен бин. На четвърто ниво ти излиза Ладен бин Осама. Убиваш Ладен бин Осама. Минаваш на пето ниво, където изскача бин Осама Ладен. Убиваш бин Осама Ладен. На шесто ниво се сблъскваш с Ладен Осама бин. Трепеш и Ладен Осама бин. На седмо ниво се хили Осама Ладен Ладен. Изтриваш усмивката на Осама Ладен Ладен с деветмилиметрова картечна серия. На осмо ниво ти се дзвери Бин бин бин...
И така нататък до безкрайност.
Интересното в тази игра е, че много често сам си приготвяш осамчетата. Сам си ги правиш, отглеждаш си ги (отчуваш ги, както са викали бабите ни), дундуркаш ги, пълниш им джобчетата, а после, като престанат да слушкат, си ги трепеш. Ей сега, примерно, НАТО и Европата си дундуркат в "демократична" Либия няколко мераклии за деветото ниво.
The Show must безкрайно go on, дет' се вика!
