Дни преди старта на предизборната кампания на 23 септември Сметната палата предупреди, че тя няма да е напълно прозрачна. Заради пропуски в Изборния кодекс дарителите на партиите и кандидатите могат да станат известни едва след двата вота. Няма предвидено наказание за политическите сили, които не спазят сроковете за обявяването на донорите, предвидени в закона. А Сметната палата няма как да засече парите, които се дават неофициално.



За пръв път тази година палатата ще поддържа единен публичен регистър на участниците в двата избора. От понеделник регистърът ще стане достъпен за гражданите, но се оказва, че партиите и инициативните комитети могат да изчакат последния възможен срок, за да обявят дарителите си, както и да декларират безвъзмездното ползване на помещения и автомобили, предоставени им от физически лица.

В Изборния кодекс е записано, че при направено от физическо лице дарение над 1000 лв. съответната партия трябва да подаде незабавно декларация за произход на парите пред Сметната палата. Липсват обаче санкции, ако това условие не бъде спазено. Затова до 24 часа след приключване на балотажите ще се приемат данни за донорите и те ще бъдат валидни, без забавянето да се счита за нарушение. Така няма да имат достатъчно информация кой коя партия дарява и с колко. По закон физическите лица могат да дарят до 10 хил. лв. Предвидена е единствено глоба от 5000 до 10 000, ако декларация не бъде подадена изобщо. Санкция от 5000 лв. пък е предвидена за кандидат за съветник или кмет, който наруши изискванията за набиране на средства в кампанията.

"Това е несъвършенство на нормативната уредба, което можеше и да бъде отстранено, ако текстът бе предварително обсъден със Сметната палата и други компетентни органи", коментира за "Сега" председателят на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева. Институтът бе активен застъпник за създаването на публичен регистър. Според Цонева първоначалната идея била самите участници в изборите текущо да попълват информацията в него през един акаунт.

По принцип палатата прави одит на отчетите на партиите. Законът задължава партиите и коалициите да обявяват банковите си сметки, по които постъпват даренията, но няма как да се засекат те, ако са били дадени на ръка. От ръководството на Сметната палата признаха, че досега не е правен отделен одит за това как се харчат парите за изборите от държавните структури като ЦИК, МВР, външното министерство, общините. Но декларираха готовност да направят и такъв одит догодина, но за това все още няма решение.

Хората на Валери Димитров обаче разчитат на контрол върху набирателната кампания на участниците във вота, защото според Закона за политическите партии те трябва да обявят всяко дарение до 14 дни на сайта на съответната партия. Одиторите обясниха още, че на отчет в Сметната палата подлежат не само средствата, набрани по време на предизборната кампания, но и всички други разходи, свързани с изборите. Това означава, че и билбордове или клипове, които се използват в момента, също ще се смятат в общата сметка за вота. Изборният кодекс наложи тавани за разходите на партиите. Те са не повече от 2 млн. лв. за президентска кампания и до 8 млн. лв. за кметски избори и съветници. Само за кмет на община кампанията не може да струва повече от 25 000 до 1 млн. лв. в зависимост от броя на жителите. А за кандидат за кмет на кметство таванът е между 2000 и 10 000 лв.

За първи път на тези избори кампаниите ще могат да се финансират и със собствени средства на самите кандидати - за президент, кмет и общински съветници, а също и от членовете на инициативните комитети. Интересното е, че за тези средства няма предвиден таван, стига да не надвишават ограничението за съответното населено място. Регистърът трябва да даде представа и за тези средства, както и за произхода им.



-------ОТКАЗ-----

ГЕРБ се отказва от всякакви дарения в рамките на кампанията за местните и президентските избори, считано от 24 септември до 30 октомври т.г., декларира преди време шефът на предизборния щаб на управляващата партия Цветан Цветанов. Мнозинството обяви, че ще използва средства само от държавната субсидия, която възлиза на около 20 млн. лв. годишно. Ръководството се зарече да публикува ежеседмично на сайта на ГЕРБ информация за разходите си. По примера на управляващите и БСП отказа даренията. Независимият кандидат за президент Меглена Кунева пък въведе революционен начин за набиране на средства чрез дарения по интернет.