|
| Скрийте му ножиците, докато е вкъщи! |
- Драги сънародници, поздравявам ви с настъпващата...
Жена ми изпищя, прехапах си езика и млъкнах.
- Какво ти става, бе?! - изкрещя ми тя ужасена.
- В светлината на историческите факти и предвид динамиката на съвремието... - започнах да й обяснявам, но като се чух, изплаших се от себе си и млъкнах.
Тя грабна телефона, звънна на майка си.
- Мамо - вика й, - моят се побърка!
Чух как онази крещи отсреща:
- Крайно време беше! Още като се оженихте преди двайсет години, знаех, че така ще стане!
Жена ми прохлипа:
- Мамо, говори като държавник!
Чух пак тъщата:
- Така е, като не ме послуша навремето да го удушиш с възглавница в първата брачна нощ!
Жена ми ме изгледа преценяващо, но май разбра, че е късно.
- Да викам ли поп да му чете, мамо, или да го водя при психиатър?
- При психиатър, бърже!
Облякохме се спешно и беж в психиатрията.
В психиатрията какво да ви кажа - наплив. Обаче жена ми оправна, каза, че хапя и че един ухапан от мен бере душа в "Пирогов" и веднага ме пуснаха при дежурния психиатър.
- Какво - казва той, - хапе, а?
Жена ми само дето не падна на колене:
- Докторе, излъгах! От зор излъгах, докторе!
- Значи не хапе?
- По-лошо! Докато се обличах вкъщи, той наряза с ножицата най-хубавия ми шал!
- Интересно! - психиатърът се взря в очите ми - Кажете, гълъбче, защо нарязахте на жена си най-хубавия шал?
Прокашлях се и казах:
- Да ни е честита новата магистрала!
- Ясно - каза докторът и седна на бюрото си да пише рецепта.
- Ще се оправи ли мъжът ми, докторе? - изхлипа жена ми.
- Ние тук не сме богове, госпожа, ние сме медици! - той откъсна рецептата и я подаде на жена ми - Три пъти на ден бром! И веднага го настанете в...
Лекарят защрака по клавишите на компютъра, явно търсеше нещо. Накрая го откри:
- Настанете го в Държавната агенция по агнетата и ангорските котки!
- Как така в агенция, няма ли да го приберете в психиатрията?! - сепна се жена ми.
- Каква психиатрия?! Нали приватизираха психиатриите, пациентите ги пуснахме! Само буйните прибираме, да не стават бели. Този го взимаме в Агенцията по агнетата и ангорските котки и край! В парламента е пълно, в правителството е пълно, за президентството да не говорим, останаха места само в разни съпътстващи структури!
- Как е пълно, защо е пълно?!
- Такива като вашичкият ги пращаме на такива места, да си се изказват на воля. Такъв не му ли дадеш трибуна да ораторства, или ще залинее, или ще се разбуйства. Ама много са, от мен да го знаете, госпожа!
Успокоих се, че не съм сам в болестта, а жена ми попита с надежда:
- Ще се оправи ли, докторе?
- Не искам да ви отчайвам, госпожа, но удари ли те веднъж сачмата, че си държавник, трибун и прочее, спасение няма. Ние можем да извършваме само поддържаща терапия - заседания, митинги, срещи, конгреси и национални конференции. И много ленти, че нямат ли под ръка ленти, нарязват с ножици каквото им падне!
Жена ми въздъхна:
- Добре, докторе, ще му купя костюм и утре ще е в агенцията. Ами я кажете, нормалните политици как си вършат работата покрай толкова пациенти при тях?
- Абе нормални! Госпожа, на днешно време кой е нормален и кой не е, само Господ знае! Ама не казва, сигурно и той е давал Хипократовата клетва!
- Всичко е на ползу роду! - казах и напуснахме кабинета.
