|
| Валхала в пламъци. |
Предпочитам да живея на по-хладни географски ширини. Колебая се дали да не си сменя адреса. В Русия примерно е задоволително студено. Там стане ли 10 градуса над нулата, тръгват по бански. Затова руснаците пият яко и са съзерцателни натури - то като се изцъклиш от студ, какво друго ти остава, освен да съзерцаваш в една точка.
Във великата братска страна освен това ще ме признаят, ще ме наградят и възвеличат, сигурен съм. У нас не щат. Никой не е пророк в собственото си село. Ето, наскоро чета, че "юноша бледен" обяснява на българите аборигени, не пожелали да коленичат пред духовното му величие, че в Русия бил академик, почетен професор на една от най-известните им академии за култура и изкуство.
Мале, мале, тоя верно ме втрещи. И руснаците значи се оказват неблагодарници. Пък аз мислех да им ходя при студа, май ще се разсъхне битовото ми криогенизиране. Първо, само една от сто тридесет и осемте частни екзотични академии за баян и балалайка е отбелязала титаничните му достойнства. Второ, даже и тя не е дооценила обективно гениалността на гения и е пропуснала да го прошнурова като почетен доцент, почетен старши научен сътрудник I степен, почетен председател на почетното председателство и почетен задунайски патриарх бледен!
От екзалтацията на справедливото възмущение ме изтръгва споменът за недостойните позиции на друга голяма държава. Към края на август, ако не ме лъже паметта, в съвместния сутрешен блок на БНТ и "Дарик" ковчежникът Симеон Дянков обясни: "В САЩ определено са по-зле от нас финансово, но те са голяма държава и за известно време могат да си го позволят" (в скоби да ви светна етимологията на термина "ковчежник" - идва не от "ковчеже", където къта мангизите, а оттам, че действителната цел на служебната му активност е нарастване на броя на поръчваните от населението ковчези).
Още тогава звъннах на Барак и го нарязах: "Бива ли така, брато, що не ми каза, че сте зле финансово, да ви помогнем, че иначе за колко време можете да си го позволите, а?" "Прав си, Ник, ма аз все се надявах, голяма държава сме, нали, да си го позволим за известно време, пък и не случихме на финансов министър!" - гъне се клепоухчо. "Това да ти е проблемът, му викам, пращам ти нашичкия Дянков, два-три обръча от фирми, отбор мафиоти, два отбора мутри и три катуна цигани*, те ще ви стегнат икономиката, бай, сии йъ!"
Така разреших проблемите на задокеанската цивилизация.
И те ме разочароваха. А аз така се надявах! Дотолкова съм бил заслепен в своята американофилия, че даже съм се опитвал да реша проблемите на българската цивилизация, заимствайки техните механизми за изграждане и утвърждаване на демокрацията. Пак добре, че тогавашният министър на вътрешните работи (лека му пръст!) не се върза на хуманния ми апел.
Беше 1991, към началото. Отивам при Христо Данов и му казвам: "Г-н министре, намерил съм й цаката на борбата с престъпността. От време оно класическият българин държи в дома си пушка бойлия и сабя френгия. Нека възродим Възраждането! Дай да раздадем на всички граждани по един пищов, да се пазят сами от хайдуците!" "Сакън, вика оня, така половината българи ще изтребят другата половина!" "Анджак, му думам, това е целта на занятието - лошата половина я стреляме, оставаме добрата половина!" "А сигурен ли си, пита, коя точно половина ще оцелее?"
Откъде да знам коя половина ще преживее прехода към демокрация. Знам само, че американците така си установиха демокрацията.
Така се разочаровах и от руската, и от американската цивилизация.
А в българската си останахме намешани - и добрите, и лошите.
За добро или за лошо.
________
* Текстът е писан преди известните събития в Катуница.