Усърдна подготовка за махането на селекционера на волейболните национали Радостин Стойчев тече в последно време. Дотолкова усърдна, че в нея се включи дори... спортният министър.

Кому пречи Стойчев?

Неофициално се знае, че против назначаването на младия и независим треньор беше президентът на федерацията (БФВ) Данчо Лазаров. Само че в края на 2010-а, след 7-ото място на световното първенство в Италия, се породи нещо като обществен натиск, а и Стойчев имаше "пета колона" в БФВ - членовете на управата Сашо Йовков и Иво Константинов. Затова и в крайна сметка специалистът, който изведе клубния си тим "Трентино" до 2 световни, 3 европейски и 2 титли на Италия бе уговорен да поеме националния тим. Именно уговорен, защото Стойчев не се натискаше за този пост.

Сега обаче тече усилена "работа" по това той да се махне, по възможност сам. Явно, за да не трябва да се плаща голямата неустойка по договора му, който е до олимпийските игри в Лондон '12.

Поводи се намериха - след 5-ото място в Световната лига (впрочем, най-доброто ни класиране в този комерсиален турнир е 4-о място) и най-вече 6-ото на европейското, брожението започна. Брожение, целящо да уязви егото на треньора и той да напусне. Брожение, умело режисирано от нечия ръка зад кадър.

Стартът бе даден с изказвания на бивши национали, че не е правилно дето Стойчев не се върнал от Евро '11 в София с отбора, а отишъл направо в Италия. Сякаш сезонът там не започна 9 дни след като приключихме на европейското. И сякаш БФВ не сключи договора със Стойчев така, че той да подготвя и води и клубния си тим, което и направи след Евроволей.

Премина се през заседание на УС на БФВ, на което уж не е ставало в никакъв случай въпрос за уволнение на Стойчев (по думите на шефа Лазаров), но въпреки това бе натъртено, че от треньора се очаква подробен отчет до 5 октомври, а между 10-и и 12-и той трябва да се яви на изслушване пред управата. Нищо че от 8 до 14 октомври Стойчев трябва да бъде в Доха (Катар), където "Тренто" ще защитава световната си клубна титла. А като не се яви, най-вероятно ще се окаже, че не зачита решенията на управата.

За да се стигне до странната изява на спортния министър пред тв "Канал 3". Там Свилен Нейков каза, че е поискал отчет за свършената работа. Дотук - добре, понеже да контролира е една от функциите на министерството. Последваха обаче няколко нелепици, които подхождат повече на запалянко в селския хоремаг, отколкото на министър.

"Видяхме, че нашият отбор се състезава с черен екип, което е недопустимо по принцип", възмути се Нейков. Ясно е защо министърът се опитва да натресе тази "вина" на треньора - защото още в началото Стойчев бе обвинен в някои медии, че е настоял фирмата, която облича "Тренто" (италианската "Ереа") да замени японската "Асикс". Само че цветът на екипите на националния тим се одобрява от федерацията, а не от селекционера.

"Видяхме и неща, които повече са треньорски", продължи да клейми министърът. И допълни, че смята да попита Стойчев дали е трябвало да влезем с резервите в първия мач на голям шампионат (б. р. - със словаците), дали капитанът Владо Николов е трябвало да бъде оставен резерва и други, като това, че Стойчев няма да има време да подготви отбора за олимпийската квалификация, понеже като "се прибере след края на италианското първенство някъде към 20-22 април, не знам каква подготовка ще проведе за 2 седмици".

Само че като какъв Нейков ще попита Стойчев за тези неща? Като доцент в НСА по "Теория и методика на спортната тренировка"? Като преминал обучение по задължителния предмет "волейбол", докато е бил студент във II курс на НСА? Като бивш гребец? Или като бивш треньор на националния отбор по академично гребане?

И за малките деца е ясно, че гребането и волейболът нямат нищо, ама нищо общо, най-малкото защото едното е колективен, а другото индивидуален спорт. Затова е недопустимо в качеството си на спортен министър специалистът по гребане Свилен Нейков да се меси в работата и да дава оценка на методите на треньора по волейбол Радостин Стойчев.

Вместо това Нейков има компетенцията и е добре да отговори на други въпроси. Защо националните отбори по гребане не спечелиха нито една олимпийска квота? Или защо само една българска лодка се класира на финал на второразредното състезание, наречено европейско първенство по гребане, за организирането на което в Пловдив бяха потрошени стотици хиляди левове държавни пари? А защо второразредно? Защото, въпреки че ведомството на Нейков се постара да бъде вдигнат шум до небесата, европейските първенства по гребане страдат от липса на интерес от силни участници. Както и стана - на гребния канал в Пловдив, с малки изключения, видяхме втори или младежки отбори.