|
| Проф. Иван Божилов |
Проф. Иван Божилов е роден през 1940 г. Завършва средновековна история и археология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е византинистика във Франция, Гърция и Италия. Бил е гост професор в Париж и член на Fontium Historiae Meadiae Aevi - Roma. Ст.н.с. I ст. в Института по история (БАН), а през 2001-2010 г. е професор по история на средновековната култура в Нов български университет. Автор е на 10 самостоятелни книги и 15 в съавторство. Сред тях са: "Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на средновековна България", "България във Византийската империя" и др.
- Проф. Божилов, само държавата ли има вина за снижения статут на учения в очите на българите?
- Аз не понасям тази държава и не харесвам българите. Зная, че не звучи патриотично и от 100 души 99 ще ме наругаят, но е факт. Харесвам България. Затова се занимавам с нейното минало. Още Ницше е казал: "Понеже в днешно време нищо не може да се направи, по-добре е човек да се радва на миналото." За нашата страна това се отнася с пълна сила. Ако е имало нещо смислено, то е назад, напред - нищо добро не се вижда. Лично аз нито се оплаквам, нито смятам, че дължа някому нещо. Но днешният крах засяга статута не просто на учения, а на онова, което наричаме наука у нас. Първо, нейните граници отдавна са размити; т.е. вече няма разграничение между наука и научна фантастика, че и откровена шарлатания. Ако говорим конкретно за историята, някога всички знаеха, че историкът работи в граници, определени от изворите, които използва, за да възстанови картината на миналото. Историята не е наука като математиката или физиката. Тя е един път към познанието, който не се определя от строги закони. Моралът на учения често е водещ, когато сам преценява докъде може да стигне, разполагайки с даден материал. Ако такъв материал не съществува и започнеш да си строиш причудливи теории, отиваме в полето на хипотезите или свободните съчинения. Сега ограничения няма. Всеки прави каквото си иска. Особено в областта на археологията - там положението е ужасяващо. Куцо, сляпо и сакато прави "световни открития". Ето, в Созопол откриват мощи. Цялата страна се беше побъркала миналата година по това време. Но ако прочетете един старофренски хронист, ще видите, че през ХIII в. черепът на Йоан Кръстител е бил в Константинопол, а у нас намериха част от череп, заровен през V в. Какво е това? Забава за публиката, туристическа атракция, но не и наука. Още повече че на черепа не пише, че е на Йоан Кръстител.
- Скъпи ли са историческите проучвания?
- Най-евтината наука по света е хуманитаристиката. Докато за един биолог са нужни много пари и зад всеки Нобелов лауреат стоят милиони, милиарди, историкът трябва да има книги, списания (интернет не може да замени една голяма библиотека), достъп до ръкописи и средства да издаде книгата, която напише. Така че въпросът опира не толкова до някакви гигантски средства, колкото до разпределяне на наличните такива. Ето, сега се обсъжда бюджетът на БАН. Говори се за удвояване от 59 на 109 млн. лв. Аз не мога да преценя много ли е, малко ли е, само казвам, че те трябва внимателно да бъдат канализирани по приоритети. Иначе стигаме до абсурди като следния пример. Наскоро екип биолози от БАН и генетици от Медицинска академия обявиха, че, видиш ли, са разгадали кода на българина. И какъв е българинът? Разбира се, той "не е тюрк". Той е "малко славянин" (сещам се за лафа "малко бременна"). И е "близо до средиземноморския тип" (недоумявам какъв е този сборен тип - дали са старите гърци или римляни, дали са хуните, византийците, не е ясно). И този екип от учени е получил 300 000 лв. субсидия от държавата за въпросното изследване.
- Е, все пак не ни ли ползва това знание?
- Сега вижте каква е трагедията тук. Те изучават съвременния тип българин. Това, че днес българите не са тюрки и не са с дръпнати очи, го знае всеки, който ходи по улицата, и няма нужда някой да го "открива". Докато хората, които изследват българина отпреди 1500 г., нямат средства за работа. Такъв ни е начинът на финансиране - някой стига до едни пари, а друг не.
- Има ли определен етап от нашата история, който да поставя проблеми, подобни на тези, с които се сблъсква съвременната ни демокрация?
- Първо, не одобрявам смисъла, който влагаме в думата "демокрация". Какво е демокрацията? Хората и в Древна Гърция хич не са били във възторг от нея. Аристотел измисля три основни обществени системи с подсистема на всяка една от тях, т.е. 6, за да види коя е най-добрата възможност - дали аристокрацията, дали монархията, дали демократията, която е израждане на аристокрацията, и т.н. Сега ние казваме "ама няма по-добро" от демокрацията. Не съм съгласен. Може да се открие и по-добро. Това не е краят, както ни се внушава. В момента хаосът в България е напълно логичен. След 1989 г. обществото ни трябваше да се откаже от всичко, свързано с миналото, и да придобие нещо ново, но какво точно - на никого не беше ясно. В българската история и друг път, при това много често, се стига до подобни сривове и тотални проблеми, защото промените са се правили бързо и недобре. В 864 г. например българите приемат християнската вяра. Изключителен проблем, сложен, труден, важен. Защото България се формира като варварска държава и намирайки се до Византия, християнството е религията на врага. Как да вкараш българина в църква, след като той я идентифицира с мисленето на врага си? Затова поради бързината на този преход българите не успяват да станат много добри християни.
- Така ли е до днес?
- Да. Тогава, само 50 г. след християнизирането ни, България вече е царство - също нещо непонятно за тогавашния човек, който от един тип цивилизация трябва да премине към друг. Според идеологията царят е един и всички други са му подчинени. През 1018 г. пък България изчезва, завладяна от Византия. Тук сътресението е по-малко, тъй като тя попада в една империя, в която разликата е единствено в езика - всичко друго: църква, организация на държавата и т.н. е същото. През ХIV в. обаче попадаме в съвсем друга цивилизация, която има основната цел да унищожи християнството. През 1878 г. пък България трябва да наваксва и го прави. 1944 г. пак идва срив - тотално се сменя моделът, но въпреки това фабриката работи, - но до днес аз съм бил собственик, от утре не съм. Но идва 1989 г. Тогава вече закриваш и фабриката. И вече не е ясно с кого се състезаваш, дали със себе си или с останалите. Защото останалите са с 20 обиколки пред теб. Така че в момента сме в най-хаотичния етап от историята ни.
- Възможно ли е скоро да бъде преодолян?
- Не съм оптимист. Има ли, кажете, в Европа народ, който избира бившия си цар за министър-председател? Няма такъв. Гърция изгони краля си през 70 г. и оттогава се водят дела за имоти. Опита се сръбският престолонаследник да направи нещо и той не успя. Румънският също. Само нашият Симеончо, запомнен от умилените баби с три-четвъртите си чорапки, стана премиер. Замина си той, избрахме неговия охранител. Един вид - отиде си царят, дойде пъдарят. Е, кой друг народ е способен на толкова инфантилен избор?! Стана модно да се казва "няма алтернатива". Аз и французите не харесвам, не само българите, но не мога да им отрека, че разсъждават така: тези са лоши, да си идат и не ме интересува кой ще дойде. А ние искаме на всяка цена да имаме нещо готово. Да си иде ГЕРБ, ама кой щял да дойде. Че който иска, да идва. До ерата "Берлускони" Италия имаше всяка година ново правителство. След войната смени 50 правителства. Значи ли това, че не се е развивала?
