Виктор Николаев, бТВ: ...Основният проблем, който до момента в кампанията имахте, беше тази история, която коментирахме вече, с общинските съветници, с т.нар. подкуп, който беше съвсем логично използван от вашите опоненти. Създава се впечатлението, че сте някак си по-примирим по тема корупция, че не ви се занимава, че това - да, няма как да се докаже, много трудно доказуемо е и г-жа Попова знае. Припомнен ви беше и друг случай, при който са влизали хора в министерството още от самото начало и строителен предприемач е предлагал също да си заплати участието в обществени поръчки. Как ще докажете, че сте наистина безкомпромисен и имате някаква нетърпимост към корупцията, а не просто така "не ми се занимава, няма как да го докажа"?

Росен Плевнелиев, претендент-президент: Доказателството е повече от очевидно. Вие да сте видели някой друг министър, който да е бил в телевизионно шоу и като са го питали "случайно някой на вас да ви е предлагал", като, спомняте си думичката, която беше при Росен Петров, не ставаше въпрос за подкуп, а "някой изобщо да се е опитвал да ви предложи нещо", аз да съм бил толкова честен и да кажа "ами да, още първата седмица като министър дойде един и каза ваш интерес, наш интерес. И аз го изгоних!".

ВН: Вие сте казали на ДАНС тогава, така ли?

РП: Изгоних го на секундата. Моята врата като министър винаги беше отворена. Отпред има две секретарки, шофьор. Те казаха: този човек излезе на 20-ата секунда.

ВН: Въпросът е да ги арестуват тези хора, които предлагат сделки.

РП: Този човек може да бъде арестуван, ако той е споменал думичката "подкуп" и е предложил подкуп. Само че това не се е случило. Като капак на всичко на 20-ата секунда вие сте го изгонили, знаете ли защо? Защото аз съм най-хигиеничният човек! Мен ме отвращава думичката "подкуп". Само някой да я спомене и аз съм готов или аз да скоча, или него да го изхвърля през прозореца!

ВН: Съжалявам, че я споменахме.

РП: Казвам ви го не случайно, защото това отвътре ме обръща тотално. Защото цял живот аз съм бил такъв човек, изкарвал съм си честно парите. (...)

АЦ: Дойде ред на блиц въпросите, които на вас не сме задавали. Изчерпа ни се времето. Алкохол пиете ли?

РП: Моят дядо казваше - една чаша червено вино на вечер е божа кръв. Една чаша червено вино!

Маргарита Попова: За мен и това количество е много. Аз не мога нито червено, нито бяло, по цяла чаша не, не пия!

ВН: Хоби, спорт?

РП: Аз имам много спортове като хоби, просто обожавам спорта. Скачам, гмуркам се, карам колело, карам ски, карам сноуборд...

МП: Не спортувамм активно.

ВН: С колко живеете на месец? Но честно, наистина честно.

РП: Достатъчно, за да си покрия разходите... В рамките на моето немско европейско възпитание съм научен да не споменавам цифри. Но всичко, което съм изкарал, е платено и в Германия, и в България.

ВН: Няма да ни кажете, че с 500 лева на месец или нещо такова, нали?

РП: Аз не се изхвърлям, водя нормален живот, не съм привърженик на всичко, което е неразумно. Същевременно си покривам разходите за целите, които имам, за образованието на децата.

МП: На сайтовете са моите доходи като министър и преди това като прокурор. На съпруга ми също. Стигат ми парите със заплатата - това, което получаваме двамата вкъщи - аз и моят съпруг...

АЦ: Кога плакахте?

РП: ...А, моля ви се! Аз, знаете ли, съм от един специфичен край на България, където ние обичаме да ни е тежко и много се мобилизираме, когато ни е тежко! А и сме такива хора, дето, колкото повече ни е тежко, толкова повече работа вършим. Но по-скоро е форма на емоция и винаги е свързана с, ъъ, когато децата кажат нещо, толкова отвътре, бих казал, така да ви влезе отвътре, че чак да се разплачете.

ВН: От гняв?

РП: Не от гняв, не, не, от гняв никога!