|
| *** |
Днес с изненада откриваме, че имаме правителство от гении. Или, хайде да не се изсилваме, някои от тях да са гении, останалите - просто всестранно развити личности. Същите, апропо, всестранно развити личности на бъдещото комунистическо общество, за появата и разгръщането на чиято развита всестранност мечтаеше миналото социалистическо общество.
Мистерията започна да се прояснява след заповедта на премиера спорната сграда на "Шипка" 6 да бъде отнета от непослушните университетски преподаватели и джиросана на послушните художници. В знак на благодарна лакейщина ония го обявиха за почетен член на техния съюз.
Някакви никакви неблагодарници скочиха възмутено - що за "художник" бил Борисов, викнаха, и що за "Борисов" бил художник!
Наложи се лично културният министър да им обяснява, че премиерът си е пар екселанс изобразителен творец, тъй като твори изображения. На въпроса виждал ли е някога през живота си премиерски изображения, г-н Рашидов, който, ако става дума, изобщо не е гъзолизник, отвърна: "Виждал съм, хубави скици прави на заседание на Министерския съвет".
Как ги е виждал, след като седи на седемметров чорчик от началника, не стана съвсем ясно. Или с тайна камера го следи, или тичка да занича зад рамото му. However, няма да седнем да чоплим дреболии.
Значително по-едро е изявлението на министъра, който, ако става дума, изобщо не е гъзолизник, че една рисунка на министър-председателя можела да стане ценна след време, като тези на Пикасо. "Изкуството не е точна наука, 5 по 5 не е 25, не се знае кога ще се отключи геният".
Изкуството наистина не е точна наука, но то не е и неточна наука, щото изобщо не е наука, ами е изкуство. За гения обаче работата ми се вижда още по-елементарна - той вече се е отключил с пълна сила.
Едно време, през далечната 1978-а, специализирах в Копенхагенския университет при шведския естетик Теди Бруниус. Та проф. Бруниус бе фен на абсолютния естетически релативизъм. А в конкретния случай той ще ни бъде особено полезен. Няма, според Бруниус, никакви обективни характеристики, които да отличават произведението на изкуството от обикновения предмет. Всичко е въпрос на човешка преценка и човешко решение.
Решаваш да наречеш някакъв древен кухненски съд (амфора, примерно) произведение на изкуството и той хоп, става произведение на изкуството. Наричаш Бойко Пикасо, и той става Пикасо, Рембранд и Ботичели залепени.
Гениалността на Вежди отключи гениалността на премиера. От своя страна, гениалността на премиера отключи гениалността на други министри, задушевно споделена на последното заседание на Министерския съвет.
Оказа се, че всички те крият дълбоко в душите си невероятни призвания, дарби, таланти и мечтания. Симеон Дянков като юноша бленувал да прави холни мебели от калифорнийски дъб, даже веднъж сковал като модел трикрако столче, но паднал от него и си счупил вътрешното ухо.
Тотю Младенов някога свирел на акордеон потпури от "Ела ми, либе, пред порти" с два баса и три хармоники. Свирел виртуозно, обаче черни завистници му направили черна магия за плексит на дясното рамо.
Като малък Вежди танцувал в читалището в Димитровград класически балет. Нещо като танц със саби от балета "Гаяне" на Арам Хачатурян, само че танц с ятагани от балета "Маане" на Асан Татархасан.
Всички гении демонстрирали уменията си. Било много мило и весело.
Нона Караджова дори избродирала с копринени конци лика на Борисов.
А накрая, като искрен отглас от младежкия си порив към оперната сцена, Цветан Цветанов им изпял арията на Азучена от "Трубадур" на Верди.
