|
| *** |
- Тежко ни е, господине!
Жената се наведе към ухото на господина и високо и ясно прошепна:
- Вече усещаме, че ни олеква!
Хъм, интересно! Но да караме поред.
- Тази каква е? - попитах един от опашката, сочейки с кутре госпожицата.
- Преводачка - отговори ми онзи.
- Аха. А този? - и посочих достолепния.
- Депутат е! Сиреч народен трибун!
- Не - пресече го друг от чакащите, - министър е! Ключов! С портфейл - и посочи с два раздалечени пръста колко му е дебел портфейлът на министъра.
- Вие пък! - намеси се трети. - Типичен еврокомисар е!
- Наблюдаващ е! - прошепна друг и се огледа с трескавите си очи на дивеч. - Неподкупен! А строг, строг!
Оставих ги да се препират и пак насочих вниманието си към разговора на чичото с какъвто и да бе другият.
- Тежко ни е, господине - говореше чичото като в разказ на Йовков и сигурно съжаляваше, че няма козиняв калпак, та да го върти и мачка в ръце. - Верно, борд, риформа, това-онова, ама много се проточи, душа със зъби стискаме!
Жената прошепна на господина с ясния си глас:
- Осъзнаваме отговорността на вашата народополезна дейност и деня и нощя мислим за вас с добро!
Чичото досущ заприлича на прясно полудяващ.
- Госпожице! - простена той. - Какви му ги говориш на господина?!
Тя нацупи обилно начервените си устни, но не го сряза, сигурно й бяха забранили да влага чувства в работата си.
- Кажи му, че ни е тежко! - продължи посетителят. - Да помисли там нещо, неотложни мерки, това-онова, та да си поемем и ние глътка въздух! Точно му го кажи!
Госпожицата пак се наведе към ухото на елегантния, но онзи я спря с жест.
- А на мен да не мислиш, че ми е леко? - изгрухтя той. - Я ме виж на какво съм заприличал от народополезни дела!
Народополезният развълнувано се завъртя и столът му жално изскърца. Госпожицата впери поглед в чичото и му каза високо и ясно:
- Ние деня и нощя мислим за вас и всячески се стараем да поемем нашия дял от тежестта на реформата, прехода, кризата и внезапното застудяване!
- Какво, какво?! - разпери уши чичото.
- Пак ще гласуваме за вас - прошепна госпожицата на мъжа.
Достолепният се усмихна широко и дълбоко:
- Ето точно такъв народ ни трябва на нас! - каза той много искрено.
Госпожицата тръгна да предава думите му на чичото, но онзи махна с ръка и си тръгна, без да се сбогува.
- Ей, чш, разбра ли нещо? - попитах го, когато мина покрай мен.
- Тц - отговори ми той, - сигурно преводачката хич не я бива.
Всички на опашката се съгласихме с него. Май ще трябва да сменяме преводачката...