|
| *** |
Погледнал календара и с потрес констатирал, че не е изтрезнявал от последните избори.
Човечецът излязъл на улицата да провери какво се е случило за един мандат време. И решил, че случилото се, каквото и да е, не му харесва. Може би - защото го боляла главата, а може би - защото бюджетният дефицит в джоба му бил още по-болезнен.
В магазина установил, че шишетата са залепени със скоч, да не би несъзнателен гражданин на селото да отмъкне някое, а зад магазинера се мъдрела табелка, че до края на изборите пиячката е забранена.
По тротоарите подозрително трезви хора щъкали напред-назад. Притичало сополиво детенце с табелка на врата.
- Ей, чичовото, какво ти пише на табелката? - попитал човечецът.
- Пише, че съм застъпник - рекло гордо детето. - Бати ми я даде, каза, че в махалата всички вече си имали, що аз да си нямам! Каза, че ако я нося цял ден, ще ми даде и на мен пет кинта!
В тоя момент баткото хванал за лакътя човечеца и му рекъл:
- Двайсет кинта, брато, и всички ще сме щастливи!
- Нямам - рекъл човечецът.
- Ти нямаш, ама аз имам! Двайсет кинта за осемнайстото квадратче отгоре надолу!
Главоболът на човечеца пречел на гражданската му съвест, той кандисал и тръгнал да брои квадратчетата.
Пред училището се виела опашка, но ликът на поета и държавника Стамболов бил запленил съзнанието на човечеца и той чинно застанал най-открая.
Постоял две ракии време, изнервил се - опашката не мърдала. Понадигнал се на пръсти - отпред ставали странни неща - очевидно изборният процес толкова много харесвал на трезвите му сънародници, че те веднага, щом излизали от стаята, се нареждали отново на опашката.
А отстрани плачел неизвестен костюмар.
- Що плачеш, младежо? - залюбопитствал човечецът.
- Щото са ме писали в листите на две партии. Сега, като ме изберат и от двете, аз от кои да бъда?
- Тоя се е уредил - вече вижда всичко двойно - завидял му човечецът.
- Има и по-зле - рекъл му човекът пред него. - На един регистрираха листа на неговото име, та да го прецакат!
Тук човечецът започнал да се съмнява дали е изтрезнял достатъчно. Но ликът на Стамболов крепял вярата му в по-светлото бъдеще.
Привечер най-после успял да се добере до чаршафа с квадратчетата, преброил три пъти, за да не сбърка и изпълнил гражданския си дълг. Отвън баткото честно му мушнал в шепичката двайсетачката.
- Ало - викнал човечецът, - кво ми даваш - от едната страна като е Стамболов, кво прави от другата отецът Паисий?
- Такива ни ги дават, брато - отвърнал баткото. - Аз кво съм крив, че печатницата нещо е объркала! Айде, идвай сега насам, че почва джамбурето.
- Да не би да победихме? - предположил човечецът.
- Нема го още екзит пола - компетентно отвърнал баткото. - Ама кво те грее екзит полът - нашето не се губи! Гепи мръвка и си трай!
И точно в този момент с човечеца се случило паранормално явление - през площада претичал зелен пръч. Погледнал го - и го познал! Неговият собствен пръч се разхождал зелен, като гущер!
Това вече му дошло ексик - той разбрал, че тоя делириум без ракия няма да мине. Изкатерил се на покрива на читалището и се развикал:
- Кой боядиса пръча ми зелен?
- Ба ли го - отвърнали отдолу. - Айде, слизай, че ще те приберат за неразрешена агитация!
- Кой боядиса пръча ми зелен? - упорствал човечецът.
Дошла полиция, пожарна и психоложка. Сърцеведката изслушала душевните терзания на човечеца и пратила офицер под прикритие да донесе шише от запасите, предвидени за такива случаи.
Човечецът отпънал гълток направо от гърлото и се разплакал.
- Що ревеш сега - попитала психоложката. - Виж каква радост е долу - чевермета, знамена и байраци, хора и кючеци на победата! Радвай се на все по-демократичния изборен процес!
- Щото за следващите избори пак ще трябва да изтрезнея, затова рева! - отвърнал човекът. - И щото въпреки ракията пръчът ми още е зелен...