Миналата седмица Буш-младши излезе в отпуска и веднага се зачете, спомняйки си съветите на Кондолиза. Настолното му четиво този път е "Върховното командване: войници, държавни дейци и ръководство" от военния наблюдател Елиът Коен. Чест прави на американския президент, че книгите му са в крак със събитията. По този начин по-лесно усеща събитията и реалността. Например през май беше прочел Достоевски и благодарение на това "усети истинската атмосфера на Санкт-Петербург". По тази логика Путин, посещавайки ранчото му, сигурно е чел "Чичо Томовата колиба"...

Усещането на събитията и мястото им във времето и пространството е важна черта за всеки президент, стига да не се увлича по геометрията. Буш избра несполучливия термин "ос". Либия, Китай и Сирия веднага се обидиха и образуваха "Оста на Злите". Тарторите на Оста на Злото отхвърлиха претенциите. Ким Ир Сен дори посочи: "Всеки знае, че именно ние сме най-добрите измежду лошите, ние сме най-доброто зло, ние сме най-добрите". Сирийските дипломати отправиха запитване към американците относно евентуално включване, на което Саддам Хюсеин любезно отговори, че исторически погледнато, оста не може да включва повече от трима члена по примера на Берлин-Рим-Токио.

Започна международно осево размножаване по тройки и по интереси. Буш щедро разписваше молбите за оси. Отказа само на "Оста на овчите рокли". Учредителките Испания, Шотландия и Нова Зеландия, в които съществува обичай овчарят да облича любимата си овца в женска рокля, бурно протестираха, но Буш бе непреклонен заради защитниците на животните. Той винаги се старае да пази интересите на малцинствените групи, тъй като е единственият засега американски президент, избран от малцинството. Особено след като убеди Върховния съд, че Флорида се намирала в Мексико.

Единствената страна, която не се включи в никаква ос, остана Израел. Обаче и лидерите на другите оси признаха, че не са пращали покани в Тел Авив.

Американските военни са уважавани от своите съграждани, защото пазят живота на войниците. Delta Force и тюлените действат в екстремални ситуации предимно по филмите. В реалния живот (за Америка реалният живот е участие в някаква война) човешката сила се замества от умни ракети и бомби. Те станаха дотолкова хуманитарни, че спряха да улучват поставените цели, а по време на войната в Югославия дори се отклоняваха към други страни, пробивайки покривите на мирното им население. Неофициалната позиция на военни експерти по този повод бе, че освен ум в ракетите се е е появила и съвест.

А днес се е родил Колумб... Да му е честито, но защо трябва ние да страдаме от болното му любопитство? Наистина, всичко е въпрос на лична позиция, на собствената ни преценка, но представете си, че слушате по радиото следното:

"Самолетите на ВВС на НАТО продължиха масираните бомбардировки над Ню Йорк и Бостън. Има жертви сред цивилното население. Командващият войските на НАТО заяви, че бомбардировките ще продължат дотогава, докато САЩ не се подчинят на волята на световната общност и не върнат на Мексико Тексас и Калифорния, окупирани през Мексиканската война 1846-48 г."

Та дали задаващият се нов кръстоносен поход няма да прекръсти "Томахоук" на "Бумеранг"?