Повечето частни банки ще опростят голяма част от 350-милиардния гръцкия дълг, твърди пред германския в. "Велт ам зонтаг" изпълнителният директор на Института по международни финанси (ИМФ) Чарлз Далара. На срещата си на върха миналата седмица лидерите на еврозоната постигнат компромис с банките за доброволно опростяване с 50% на гръцките държавни облигации (около 100 млрд. евро), като част от план за намаляване на задължения на страната и за овладяване на двегодишната криза с дълга в еврозоната. "Много оптимистично съм настроен, че над 90% от банките ще участват в опростяването на дълга", посочи Далара, който ръководеше преговорите от името на банковия сектор и частните кредитори. Частният сектор притежава гръцки държавни облигации за 206 млрд. евро. Заради опрощаване на половината гръцки дълг ЕС и МВФ ще предложат гаранции за 30 милиарда евро като финансов стимул за частния сектор. Далара посочи, че секторът приел компромиса с опрощаването, след като германският канцлер Ангела Меркел увеличила гаранциите от 20 на 30 млрд. евро.

Сто от най-влиятелните икономисти във Великобритания отправиха пламенен призив към правителството да промени икономическата си политика. В писмо, публикувано от в. "Обзървър", те настояват кабинетът да се откаже от досегашния план А на строги икономии, наложен от финансовия министър Джордж Озбърн, и да приложи план Б за спасяването и създаването на работни места на фона опасенията за нова рецесия.

Европа не трябва да разчита, че Китай ще стане неин "спасител" от дълговата криза, но Пекин ще направи всичко възможно да помогне на еврозоната. Това изтъква в свой коментар китайската агенция Синхуа по повод визитата в Пекин на директора на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) Клаус Реглинг. Очевидно е, че европейските страни трябва сами да решават своите финансови проблеми, но Китай може да помогне в границите на своите възможности, да помогне като приятел, изтъква агенцията, чието мнение се възприема почти като официално становище.