Но нишките на социалните мрежи вече започват да дават сила
на онези, които не разполагат с реална власт. Виртуалното "Харесва ми!" се превръща в съвсем реално "Чуй ме, и аз съм част от тях!" - част от многото, които биват наричани с неопределеното "тълпа". Едно качено видео в мрежата, една дума, един жест може да предизвика събития, за които навремето са трябвали десетилетия и хиляди... хора.
Понякога интернет общностите са само трибуна на виртуални дискусии за съществуващи идеи. Социалните мрежи обаче са и мястото, където се раждат нови каузи, които увличат на улицата поддръжници от цял свят. Тръгваш от Facebook и отново се връщаш там, но преди това си излязъл от анонимност, видял си другите, дал си своята подкрепа. А после посланието на вашата група е влязло в YouTube и отново се е върнало в мрежата - там, откъдето е тръгнало. И където ще бъде линквано, поствано, препредавано от уста на уста почти до всеки и така до... безкрай. Докато "зарази" всеки.
Това вирусно свойство на интернет вече отдавна се експлоатира от популярни личности, медии, политици.
Целта е заразяването на възможно най-много хора,
които да чуят твоята кауза, да ти повярват, да те подкрепят. Загърбили политическите и религиозните си различия, милиони хора от Стокхолм до Китай и Мексико излизат на улицата, за да могат чрез танц да почетат паметта на Майкъл Джексън. Вероятно три пъти повече харесват това в интернет. Едно просто движение - вземането на пластмасова бутилка от земята и изхвърлянето й в кофа за разделно събиране на боклук, изправя посетителите на голям магазин в Америка на крака. Те аплодират единствения човек, сетил се къде е мястото на боклука. Сцената е нагласена и заснета, за да обедини впоследствие стотици хиляди в глобалната мрежа около каузата за грижа към околната среда.
Големите корпорации също разпространяват "вирусно" в интернет каузите, в които искат да убедят своите потребители. Или за да приложат успешно своите маркетингови стратегии. Компаниите търсят начини не само пряко да развълнуват участниците в дадено събитие, но и да дадат шанс на много други след това да го видят в различни сайтове за видеосподеляне, социални мрежи, блогове, форуми. И така, докато брандът зарази всичко.
Сто млади жени, облечени в трика, танцуват на "Пикадили Съркъс" под звуците на Single Ladies на Бионсе, докато стотици минувачи ги снимат с телефоните си. По този начин компанията Trident обявява състезание, в което всеки има шанс да спечели билет за концерт на поп звездата. Групи от хора, носещи слънчеви очила на Ray-Ban, спират по улиците на Манхатън, за да гледат втренчено сграда, опакована с транспарант с логото на компанията. Магазин за дрехи на "Сънсет булевард"
внезапно е "превзет" от млади мъже и жени,
облечени с шалвари като Ем Си Хамър, които започват да танцуват на неговия мегахит You Can't Touch This. Целта е да се промотира документален филм за известния рапър. В интернет видеото с техния танц е гледано от близо два милиона души.
В България също не липсват подобни опити за вирусно заразяване на интернет потребителите. Скоро един от телекомите у нас разпространи в социалните мрежи и сайтовете за видеосподеляне емоционален клип, за да благодари на своите клиенти за търпението и разбирането, проявено към компанията през труден за нея период. Над 500 служители на "Мобилтел" се събраха пред централния офис на компанията, за да запишат видеопослание, чрез което да изразят своята съпричастност. Облечени в бели и червени тениски и шапки, те отправят своето послание,
образувайки едно голямо сърце
В него влизат служители от всички дирекции и мениджъри от всички нива.
Противно на очакванията на режисьора, снимките приключват само за два часа. "Имаше проблеми, имаше забавени фактури, имаше и грешки. Беше труден период и за вас, и за нас... Благодарим ви за разбирането, благодарим ви от сърце." Това са част от репликите в клипа. Кандидати да ги произнесат са повече от 50 служители, но само част от тях влизат в кадър.
Идеята за видеото е на работещите в "Мобилтел". Осъществен е с професионалната помощ на агенцията Unit One, организирала флашмоба за старта на телевизия Utilisima. Тогава 1000 жени се събират на стадион "Герена" по време на мач на "Левски". Режисьор на клипа е Станислав Тодоров-Роги. Неговият почерк е белязал българските сериали "Тя и Той" и "Кафе пауза". Автор е на документалните филми "Личен разговор" за Наум Шопов и "Само един живот..." за Емил Димитров. Режисирал е редица риалити предавания като "Стар Академи", "Биг Брадър", "Пълна промяна", "Размяна на съпруги" и други. В момента e режисьор на сериала "Столичани в повече". Музиката към видеото е композирана специално от Румен Бояджиев-син.
Близо 40 000 души до момента са гледали клипа. Неговото послание постепенно заразява мрежата и така личната кауза на една компания се превръща в кауза на всеки, който се присъедини към нея - като натисне бутон "Харесва ми!" или като изтегли от Facebook значка с посланието "Благодаря!". Идеята за значките също е на служителите на "Мобилтел". Тя се развива на принципа "Предай нататък" и всеки, който иска да благодари на свой приятел или познат, може да го направи, като сложи значката "Благодаря!" в своя профил. И така да покаже, че да благодариш на някого често е трудно, но не е невъзможно.
Дали кампаниите за вирусно заразяване на мрежата не само у нас, но и по света работят успешно, вече може да бъде измерено с конкретни цифри. Затова помагат уебсайтове, които събират данни от глобалната мрежа и генерират статистика не само колко хора и колко пъти са видели вашата вирусна кампания, но също така как тези хора реагират на вируса чрез своите коментари, оценки или собствени видеоотговори.
КОРЕНИ
ИСТОРИЯ НА МОМЕНТНАТА ТЪЛПА
Флашмоб (на английски: flash mob или flashmob, в буквален превод "моментна тълпа" или "внезапна тълпа") е предварително запланувана и организирана масова акция, в която голяма група хора се появява внезапно на обществено място и в продължение на броени минути изпълнява някакво абсурдно действие, след което се разотива също така внезапно, все едно нищо не се е случило.
Флашмоб е особен вид представление, разчитащо на случайна публика. Участниците създават внезапни, понякога абсурдни, понякога смешни ситуации, но изпълняват ролята си сериозно и отговорно с убеждението, че това, което правят, е напълно нормално и естествено.
Това е вид изкуство, което е извън политиката, религията и икономиката. Участниците нито плащат, нито им се заплаща. Такива събития се организират обикновено чрез интернет, в социалните мрежи и в по-голямата си част хората не се познават помежду си. Това е и една от техниките, използвана от културното заглушаване.
Първият флашмоб е организиран в Манхатън през май 2003 г. През 2009 г., след смъртта на Майкъл Джаксън, е организиран флашмоб, който обикаля почти целия свят и започва от Стокхолм.
Първият флашмоб в България е организиран от доброволците на Български Младежки Червен кръст (БМЧК) през септември 2011.
Източник: "Уикипедия"
Флашмоб е особен вид представление, разчитащо на случайна публика. Участниците създават внезапни, понякога абсурдни, понякога смешни ситуации, но изпълняват ролята си сериозно и отговорно с убеждението, че това, което правят, е напълно нормално и естествено.
Това е вид изкуство, което е извън политиката, религията и икономиката. Участниците нито плащат, нито им се заплаща. Такива събития се организират обикновено чрез интернет, в социалните мрежи и в по-голямата си част хората не се познават помежду си. Това е и една от техниките, използвана от културното заглушаване.
Първият флашмоб е организиран в Манхатън през май 2003 г. През 2009 г., след смъртта на Майкъл Джаксън, е организиран флашмоб, който обикаля почти целия свят и започва от Стокхолм.
Първият флашмоб в България е организиран от доброволците на Български Младежки Червен кръст (БМЧК) през септември 2011.
Източник: "Уикипедия"