ПОБЕДА! Неспихнали още фанфари и вувузели, свикано бе следизборно Събрание, за да излъчи една извънредна Комисия, езикова и преобразователна, със задача единствена и нетърпяща отлагане: как да Му благодарят?
Председателят, от мнозинството, но не затуй избран, а защото беше вещ, и консултант, и специалист, и милионер, грабна думата и я заблъска по главите им:
- Бедний, бедний български език! А да псуват с тебе могат, да послъгват и да се заяждат, тоже! Пък за благодарност - ниц! Постното "благодаря", лицемерното "мерси", берекет версин, че го има барем, берекет версин. Трябва, трябва нещо да се промени, в спешен тук порядък. Как сега да Му благодарим? Да Му паднем на колене, пешовете Му да нацелуваме или дружно да Му ръкоплещим? На ви думата, колеги, и за ползу роду я поползвайте!
Взе я депутат прекрасен, с алаброс от черен кадастрон и сърце, препълнено с идеализъм:
- Б-ъто, Б-ъто да въздигнем, употребата му с малка буква да премахнем - хляБ да пишем, БоБ, Бохча и Благина...
Тук обади се серсем опозиционен:
- Как тогаз да пишем блъф и блюдолизец, бошлаф?
- Ей, будалкате се значи, буквоеди-буквалисти, бутафорковци и буфосинхронисти, няма, няма благодарност за потта и за куража...
Тук запецна председателят експерт и заместникът му продължи:
- Б-ъто само нему да запазим, хля да пишем, о, охча и лагина, липсата му да усетим, дружно да тъжим.
Скочи трети и наложи друго темпо:
- Госпожи и господа, неотдавна проведохме национално представително изследване с национално представителна госпожа от Бургас, здраво държаща куче до себе си, макар и лабрадор - като агне, с какво се е променил животът й през последните две години? До преди две години аз живеех, рече госпожата, с чувство на накърнена справедливост и с чувство на обща незадоволеност. Сега към тези две неизменни чувства, с които винаги съм живяла, се прибави и трето - чувство на дълбока благодарност Нему!
Председателят отново си прибра думата:
- Колега, никой от нас няма намерение да оспорва резултатите от национално представителното изследване. Но нека се съсредоточим върху третото споменато чувство - чувството на благодарност Нему. За начините на изява на това във висша степен положително чувство е свикана нашата комисия, затова ние днес леем тук нашата пот, провяваме кураж. Ето защо, наред с предложението на колегата за неупотреба на малко Б и с предложението на другия колега за неупотребата на Б извън името Му, предложения, които впоследствие ще подложим на гласуване, аз внасям и трето предложение: а именно - за предварителните благодарности. Знаете, възпитаните хора, когато молят за нещо, винаги предварително благодарят. А нима с Него някой може да си позволи да не говори с умолителен тон? Едва ли. Тъй че, нека се протоколира, занапред при разговор с Него, или при споменаване на името Му в писмен или устен вид, говорившият, независимо от пол, цвят на кожата, политическа и сексуална ориентация, ще бъде задължен предварително да благодари. По-късно нашата подкомисия ще изработи наръчник с най-често срещаните примери с предварителна благодарност.
Председателят придоби доволен вид от свършената работа и преди да подложи на гласуване така направените предложения, реши да напомни, че предварителната благодарност не отменя последващата благодарност.
В никакъв случай не я отменя. Дори я прави задължителна.
Мегаломанията си е психическо заболяване, но при тази нереформирана здравна система, май се налага лаик като мен да каже - Той е луд.











