Поредната реформа в здравната система, заявена от ГЕРБ, няма да се осъществи. Промяна във финансирането на болниците догодина няма да има, сочи проектобюджетът на здравната каса за 2012 г., приет от Министерския съвет и внесен в парламента. "Промяната е в сферата на идеите и обсъжданията", обяви вчера и зам. здравният министър Кирил Добрев.



От няколко месеца обаче ръководството на здравното министерство води кампания за смяна на модела на заплащане в лечебните заведения от клинични пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ). Още през лятото министър Стефан Константинов обяви, че 2012 г. ще е преходна и болниците ще получават фиксирани бюджети, подобни на субсидиите, които имаха преди 2000 г., когато се появи здравната каса. Той твърдеше и че има одобрението на управляващата партия. Идеята беше здравната каса да не определя цени и обеми на лечението, а клиниките да разходват така парите си, както смятат за необходимо, без да се съобразяват с изискванията на клиничните пътеки и с броя преминали болни. Срещу това обаче те трябваше да подават в МЗ коректни данни колко точно им струват отделните процедури, консумативи и пациенти. Така трябваше да се натрупа коректна база данни, въз основа на която да се изчислят и бъдещите цени на лечението, определени в диагностично свързани групи. В момента няма особена яснота кое колко струва и реално колко пациенти са лекувани, тъй като отчетите на болниците по клинични пътеки са доста изкривени. За метода ДСГ се смята, че е по-справедлив като финансиране, но по-скъп. От МЗ планираха здравната каса да започне да плаща по ДСГ през 2013 г., а целта е лечебните заведения да получават пари за реално извършената дейност, без да надписват или да лишават пациенти от лечение, т.е. да се подобри както финансирането, така и качеството на медицинската помощ. Затова и промяната беше приоритет на министър Константинов.

За целта МЗ дори подготви законови промени. Неофициално депутати от ГЕРБ твърдят, че те няма да бъдат приети, вероятно затова и новите текстове още не са стигнали до Министерския съвет. Вместо това за догодина се предвижда касата да плаща на болниците както тази година - с т. нар. прогнозни бюджети. Те отново представляват фиксирани суми, но клиниките трябва да отчитат по клинични пътеки всеки преминал болен, за да получат пари за него. Освен това често болниците получават и корекции на бюджетите, често по субективни причини.

От МЗ също признаха, че въвеждането на ДСГ върви по-бавно от очакваното, но твърдят, че не са се отказали от въвеждането на новия метод на финансиране. Той може да се въведе и по друг начин, смятат от министерството, макар че новият подход все още не е ясен.



ПРОВАЛИ

Предишните две ръководства на МЗ в правителството на Бойко Борисов също не успяха да осъществят замислените реформи. Първият здравен министър Божидар Нанев опита да преструктурира болничната мрежа чрез залагане на високи изисквания към болниците за финансиране от здравната каса. Това щеше да доведе до закриване на десетки малки болници. Впоследствие обаче бяха направени редица компромиси и замисълът не се осъществи. Наследникът на Нанев - проф. Анна-Мария Борисова, пък заложи на реформа през здравната карта на страната. Оповестената цел отново беше НЗОК да не може да работи с безброй много болници, но в крайна сметка се оказа, че картата има само пожелателен характер и няма да промени нищо.