Страхът от нова криза прави българите все по-пестеливи. Ако преди рецесията сме отделяли около 15% от доходите си за "черни дни", сега пестим една четвърт, обявиха от Центъра за либерални стратегии. Според статистиката на БНБ депозитите на физически лица у нас растат с по половин милиард лева месечно и към края на септември са счупили всички рекорди, надхвърляйки 30 млрд. лева. Заедно със средствата на фирмите и държавния сектор спестяванията в нашата банкова система са над 51 млрд. лева.

Оказа се обаче, че не само българската пестеливост, а и парични трансфери от Гърция вдигат депозитите. Министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че една трета от новите влогове в нашите банки идват от южната ни съседка. Според него през последните няколко месеца се наблюдава сериозно прехвърляне на капитали от Гърция към нашата страна заради проблемите там и доверието към по-стабилната банкова система у нас.

Вместо да купуват имоти, да правят ремонти и да обновяват мебелите и колите, българите предпочитат да заделят всеки свободен лев. Така е от 2009 г. насам, а сега страхът от нова европейска и глобална криза допълнително тласка хората към икономии. "Българите спят по-спокойно, когато имат някакъв буфер - някакви спестени пари", обясни наскоро министърът на икономиката Трайчо Трайков.

Сметките на националната статистика потвърждават, че потреблението у нас продължава да намалява. Като цяло продажбите на дребно за година са се свили с 3%, показват данните на НСИ. Българите пазаруват само основните стоки, като пестят основно от храна и дрехи, а харчат повече пари за лекарства.



РЕВИЗИЯ

Пестеливостта ограничава потреблението и инвестициите и не допринася за икономическия растеж на страната, тревожат се някои анализатори. Други обаче изтъкват, че високите вътрешни спестявания дават стабилност на банковата система. Големият проблем е, че основни пазари и партньори на България - страни от ЕС, изпитват финансови трудности и не могат да се справят с рецесията. Това почти затвори външните пазари за български стоки. Заради външната нестабилност и липсващите инвестиции, съчетани със свитото вътрешно потребление, правителството поправи прогнозата си за икономиката, като за догодина вече е заложен само 2.9%, при първоначално обявен 4-5%.