|
| *** |
- Демокрацията у нас напълно победи.
Другият помислил, па отговорил:
- Краставици на търкалета. Демокрацията у нас не е нищо повече от диктатура на двеста и не знам колко си политици, официално избрани от тъпунгери като нас.
Първият се усмихнал:
- Че то това е демокрацията! Да ги изберем и като видим, че са нефелни, да ги сменим.
Вторият отпил и попитал:
- А няма ли начин първо да ги видим колко струват, да ги премерим и претеглим, че после да ги избираме?
- Няма начин - отговорил другият. - Това са избори. Когото турят - за него гласуваме.
- Шибана работа. Нали веднага след изборите нас ни забравят, бързо ни яхват и свирепо размахват камшика си.
- Не, не, не - не се съгласил първият, - не е така. Абсолютно не си прав. Те ни обещават, че ще направят това-онова за нас, ако ние ги обичаме от сърце. Да, ама ние не ги обичаме. И затова избраните от нас политици правят не това-онова, а каквото си искат.
Приятелят му се съгласил:
- Че не ги обичаме - не ги обичаме.
- Видя ли. Ние сме си виновни. Ако поне малко ги обичахме, нямаше да страдаме толкова заради глупостите, които вършат.
Приятелят му мрачно отпил от питиетата и после рекъл:
- Знаех си, че така ще го извъртите - пак ние сме си виновни за всичко. И никой никога не е виновен вместо нас.
Първият поръчал още деликатеси и нова бутилка скъп спирт.
- Това исках да говоря с тебе. Ето - сега пак ще се гласува. Ще дойдат да те молят разни шарлатани да им вярваш, да им гласуваш, на ръце да ги носиш.
- Еее? - попитал с пълни уста приятелят.
- Всеки ще иска да те дръпне към неговата си партийка. Но искам да запомниш, че първи аз те поканих на вечеря - с първо, второ и десерт.
- Само това ли?
- И да гласуваш на изборите. За мен и за нашите!
Вторият дръпнал по-дълга глътка:
- Ще гласувам. И да не забравиш кафе към десерта!
После добавил:
- Значи има Дядо Коледа?
- Има, има - окуражил го приятелят му. - И още ще го има, но не за всички.
- Правилно. Нали за това се борихме - поотпуснал се първият.
- Помни - казал му приятелят, - по-хубаво от демокрацията няма и няма и да има. Този народ е избран да търпи. Не всеки е дорасъл за такава сериозна задача. На път сме да постигнем и максимална демокрация.
Приятелят му изпил чашата си до дъно, пак я напълнил и попитал:
- Какво значи това?
- Максимална демокрация - отговорили му с пълна уста - значи само едно: човек може да прави грешки в неограничени количества.
Какво се е случило след вечерята - никой не знае, а гората мълчи.
