:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,373,831
Активни 309
Страници 9,378
За един ден 1,302,066
Реконтра

Вино и стари градски песни

***
Седи си Киро тракториста в селската кръчма и пие наливно червено; друго не може да си позволи, понеже през зимата няма работа. Зад тезгяха бай Харалампи пуска стара градска музика - няма как, чалгата пъди чужденците, а без тях... Затова той като истински селски диджей подхвърля във въздуха касетите, а англичаните в ъгъла кимат одобрително и поръчват още една бутилка гроздова.

"Купи ми мамо топ, топ ми купи - да убия Ленчето..." - гърми касетофонът.

Абе, тя наистина си е за убиване - мисли си Киро. - До миналата година си говореше само с кравите, ама на - дойдоха избори, Ленчето разлепи плакати с портрета на кандидата за кмет по всички стълбове и дори на стената на фурната, той спечели... и я направи секретарка. После я прати да учи в някакъв "отворен университет", откъдето Ленчето се върна толкова отворена, че повече нямаше накъде. Веднага обясни на Киро, че не можел да си намери социалната идентичност, и се залюби с Георги, сина на кмета, понеже оня вече бил я открил.

"Купи ми, мамо, два, два ми купи - да убия Гошето, гдето взе ми Ленчето"...

...Киро така и не разбра какво точно е социална идентичност и си я представяше нещо като лъскавия джип, с който кметският син возеше Ленчето. А може да бе и бившата кравеферма, която приватизираха на цената на едно теле. Обаче и Георги, и баща му си бяха за убиване - събраха цялото село и им обясниха, че то, ТКЗС-то, без мениджмънт нямало да оцелее. Маркетинг трябвало, пазарно ориентиране, не знам какво си... Да оставели всичко на тях, а те, останалите селяни, да си седели само в кръчмата и да чакали дивиденти. Това се хареса на хората (още повече че бъдещият кмет черпеше), те изпълниха указанията стриктно, а когато изтрезняха, се оказа, че вече няма ни ТКЗС, ни дявол. Така и не разбраха какви са тези "дивиденти" и вървят ли с червено. Абе, за убиване си бяха и кметът, и синът му, ама като няма човек топ...

Киро клати глава, а от ъгъла англичаните му махат приветливо и поръчват нова бутилка.

"Купи ми, мамо, три, три ми купи - да убия себе си, дет изпуснах Ленчето"...

Киро смръщва вежди - де да беше само Ленчето... Братовчед му Стефко вече трета година е в Испания, мие чинии човекът - и за седмица изкарва колкото Киро за година. При това там топло, сухо - не е като да караш трактора в зимната виелица, понеже имало родилка, а линейката не можела да си пробие път... Или цяло лято в прахта на нивите, докато главата ти почне да кънти като празно буре. Вярно - казват, че и в Испания било горещо, но Киро вътрешно усещаше, че май не е съвсем същото.

А другият му братовчед, Кольо, го хванаха да краде коли в Белгия. Осъдиха го човека, вкараха го в местния затвор, та най-после и момчето видяло истински лукс. Топла вода по всяко време, храната - десет пъти по-добра от скарата на бай Харалампи, кабелна телевизия, фитнес... Лепял там някакви пликове, платили му хората - и пак повече, отколкото Киро изкарва за три жътви. Върна се момчето, три дни черпи приятелите си, а когато парите свършиха, открадна джипа на кметския син. Обаче се оказа, че у нас е малко по-различно - приятелите на Георги го хванаха, хвърлиха му една гора бой, а после го затвориха при селския бик. Та, като тръгна пак за Белгия, Кольо все още малко си заекваше.

"Добре де - мислено въздъхна Киро, - ама аз чинии не мога да мия - ръцете ми като лопати, ще счупя поне половината, а тати навремето ми викаше - ако разбера, че си откраднал нещо, ще помета с теб двора. А беше планина човек, пък дворът - три декара... Тези работи или се учат навреме, или никога."

За убиване си беше и той самият, но като си няма топ... Сети се как преди много години селският даскал твърдеше, че Левски бил казал: "Времето е в нас и ние сме във времето"...

...В този момент единият от англичаните става, с олюляване отива до тезгяха и шепне нещо на кръчмаря. Бай Харалампи кима, вади нова касетка и в задименото помещение се разнася:

"Ах, съдбо, съдбо, що си тъй решила"...

Киро не е сигурен дали за всичко е виновна само съдбата, но отново си спомня за думите на Левски и изведнъж осъзнава, че той е човек, изцяло извън времето, в което живее. И за миг му става страшно.

...Но наливното вино е евтино и след още няколко чаши той успява да прогони тези мисли. И малко преди съзнанието му да се замъгли съвсем, той за пореден път си обещава да научи някой ден езика на англичаните и да ги попита какво означава "социална идентичност".

За да разбере най-накрая - само Ленчето ли е изпуснал - или целият си живот...?
2
2271
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
15 Ноември 2011 11:48
Авторе, това е от Бени !
15 Ноември 2011 12:56
Добре е за вестника, че има такива автори!
Авторе!!!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД