Месец след изборите управляващите от ГЕРБ се сетиха, че пенсионната реформа от 2010 г. е бавна и трябва ударно да се ускори. Малко след като с половин уста беше обявено съгласие в рамките на управляващите възрастта за пенсия да се увеличи с 1 година догодина, вицепремиерът Симеон Дянков хвърли нова бомба - че промяната може да е и с повече от година.

"Увеличение на възрастта с повече от една година се обсъжда, за да се повишат пенсиите. Трябва да се мисли дългосрочно при повишаване на стажа, а не да се мисли за един-два месеца стачки", обяви Дянков, след като парламентът прие бюджета на първо четене. Той бе категоричен, че в момента се търсят варианти за увеличение и на пенсиите до 200 лева.

Промените в пенсионната възраст скандално ще се правят чрез закона за бюджета на държавното обществено осигуряване между първо и второ четене в парламента, без да са представени официално и подложени на дискусия, включително и с работодатели и синдикати.

И вчера ГЕРБ не направи официално съобщение по въпроса. Шефът на парламентарната група Красимир Велчев заяви пред "Сега", че във вторник вечерта парламентарната група на партията единодушно е подкрепила искането на Дянков от 2012 г. пенсионната възраст за мъжете да стане от 63 на 64 г., а за жените - от 60 на 61 г. След удобна пауза в изборната 2013 г. възрастта ще продължи да расте от 2015 г. с по 4 месеца, докато стигне 63 г. за жените и 65 г. за мъжете. В момента е предвидено тя да расте от 2021 г. с по 6 месеца на година.

Едновременно с възрастта от 2012 г. започва да расте и стажът за пенсия - с по 4 месеца до общото му увеличение с 3 години. Тази промяна вече е предвидена в законите и влиза в сила догодина. Отделно в проектозакона за бюджета на държавното обществено осигуряване вече е предвидено да се вдигне и стажът за пенсия на военни и полицаи от 25 на 27 г. При тях това е единственото условие за излизане в пенсия.

Около 10-15 хиляди българи няма да могат да се пенсионират заради по-тежките условия догодина. Управляващите ги противопоставят на други 700 000 души, които със спестеното от бъдещите пенсионери ще получат 9 лв. отгоре върху минималната си пенсия. Сега тя е 136 лв. и битката на ГЕРБ е да я направят 145 лв. Това е новост в намеренията на мнозинството, тъй като досега се търсеха пари за увеличение на най-ниските пенсии до 200 лв. От думите на Дянков снощи се подразбра, че това може да стане с по-драстично увеличение на възрастта.

"Сметките показват, че около 30 млн. лв. ще бъдат спестени в разхода при увеличаване на възрастта. В прихода се очакват около 21 млн. лв. и общо всичко това отива за увеличението на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст", обяви финансовият зам.-министър Владислав Горанов. Предвижда се обаче тя да скочи чак от 1 юни 2012 г.

Експерти предупреждават, че никак не е сигурно дали изобщо ще има спестени пари, защото при всяка промяна в условията за пенсиониране се появява огромен наплив от нови пенсионери. При предишните промени в края на 2010 г. се пенсионираха с около 15 000 повече българи от очакваното, а в началото на 2011 г. - още толкова. Главоломно растат и новоотпуснатите инвалидни пенсии, които вече са 40% от всички.

Много хора след пенсионна възраст остават на работа, затова увеличението доста хора не ги засяга, смята обаче Горанов. Според него увеличението с 1 г. на пенсионната възраст ще засегне само около 15-20% от хората, решили да се пенсионират. "Стъпката е правилна, дори ефектът да не е такъв, какъвто го очакваме. Увеличаването на възрастта за пенсиониране е стъпка, която рано или късно трябва да се направи", заяви зам.-министърът, като на практика с това призна, че разчетите нямат значение за решението да се ускори реформата.

Данните на НОИ показват, че реформата ще накаже единствено коректните, които работят до последно и не ползват възможност за ранно пенсиониране. От тях наистина около 70% се трудят с около 1 година и половина повече от изискуемия стаж и с около година повече от нужната възраст, но обикновено защото на едните не им стига възраст, а на другите - стаж. Освен това те са по-малко от 50% от всички нови пенсионери. От около 98 000 пенсионери за осигурителен стаж и възраст през 2010 г. 36 000 са се пенсионирали под 60 г., а от 60 г. до 64 г. пенсия са взели към 44 000 души. Едва около 8000 са я получили след 64 г.



ОПРАВДАНИЯ

За хората, които не ползват ранно пенсиониране, у нас реалната пенсионна възраст и изработените години са дори повече, отколкото в ЕС. Въпреки това оправданието на управляващите освен дежурната нова рецесия е и забързването на реформите във всички страни на Европа и фактът, че у нас възрастта за пенсиониране е сред най-ниските в ЕС. Навсякъде обаче това става много плавно, като в Германия възрастта дори се вдига с по месец на година до 2030 г., обясни Йордан Христосков, един от най-добрите ни експерти по социално осигуряване. А срещу една от най-ниските пенсионни възрасти България има и най-ниската средна продължителност на живот. По последни данни на Евростат продължителността на живота на българските жени е нараснала от 1996 г. до 2009 г. от 75 години и 1 месец на 77 години и 4 месеца, а при мъжете - от 67 г. и 6 м. на 70 г. и 1 м. В същото време в ЕС увеличението е с около 10 години и стига до 82 г. и 4 м. за жените и 76 г. и 4 м. за мъжете. Това ще рече, че при нас средната възраст е с около 5 г. по-ниска от средноевропейската. При положение че според МВФ всяко увеличение на средната възраст трябва да вдига изискуемите за пенсия 9 месеца, това означава, че българите би трябвало да се пенсионират с 45 месеца по-рано, отколкото европейците.

Европейската статистика беше впрегната в разправиите за пенсионната възраст в парламента, но данните на управляващите и на опозицията (БСП) се разминаха драстично. Докато Емилия Масларова говореше за 10 години разлика в продължителността на живота, Владислав Горанов й опонираше, че показателят у нас е с "не повече от 2-3 г. по-нисък от средния за ЕС".



РЕАКЦИЯ

От двата синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа", свикват спешно изпълнителни съвети, за да вземат решения за бъдещи протестни действия. И от двете централи са категорични, че вероятно ще се премине към национална стачка. При същия сценарий преди година управляващите се отказаха от резки промени.

От БСК отново припомниха, че са за вдигане на възрастта, обаче плавно и след като се направи анализ и се ограничи ранното пенсиониране. "Замисълът на правителството да увеличава само минималните пенсии тласка икономиката в сивия сектор, защото се губи икономическата връзка между вноските и пенсията", предупреди камарата. Оттам напомниха, че за да се компенсира ранното пенсиониране в силовите министерства, трябва да се увеличи размерът на осигуровките им с не по-малко от 10%. "За последните 2 г. работните места са намалели с 320 000, което на практика означава, че 320 000 българи не плащат социални осигуровки. В реалната икономика в момента има 2 млн. души, които издържат 2.4 млн. пенсионери", пише още в официалната позиция на работодателската организация.



ЗАОБИКАЛЯНЕ

Прокарването на такива сериозни промени чрез преходни и заключителни разпоредби на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване предизвика спорове в парламента вчера. По принцип не може да се вкарват допълнително поправки, които противоречат на философията на вече внесения законопроект. "Това са сериозни промени и би трябвало да се гледат поне на две четения. Но вероятно ще обяснят, че промените не противоречат на философията на закона, тъй като в него вече има предложение за увеличение на осигурителния стаж за военните и полицаите", обясни Мая Манолова от БСП как биха могли да се финтират разпоредбите. Когато вносители са народни представители, подобни промени не е задължително да минават и през тристранката, макар че касаят доходите и жизненото равнище на хората.