След като вкара гол на мача на малки вратички, взе купата и се снима пред камерите, министър-председателят прие делегацията, която от седмица напираше да я приеме. Начело на групата от изкъпани и развълнувани граждани бе министърът на културата.
- Господин премиер, благодарим, че отделихте от времето си. Но съм убеден, че нашият въпрос е изключително важен за държавата.
- Давай по-кратко - нареди премиерът.
- Трябва да направим музей!
- Пак ли? - попита премиерът.
Делегацията се развълнува и един от представителите й вдигна ръка:
- Господин премиер, стига сте правили музеи за другите. Време е да направим истински музей за нас, за нашата пария, за милия ни ГЕРБ.
- Юнак! - възхити се премиерът. - Ти ли го измисли?
Министърът на културата отрапортува:
- Народът, който ни обича, господин премиер. Народът, който е готов на всичко за нас!
- Юнаци - повтори премиерът, - такъв народ заслужаваме ние. И какво ще изложим там?
Делегацията гракна:
- Хиляди неща има!
- Например гигантските ни успехи в инфраструктурата, финансовата стабилност, икономиката, изкуствата, футбола, археологията, селското стопанство, победите ни у нас, на европейската и световната политическа сцена!
- Ние ще направим комисия, която ще решава кое предложение става и кое трябва да отлежи още!
Министърът на културата въдвори ред:
- Аре малко млък!... Господин премиер, както казаха нашите верни симпатизанти - нашият безкрайно талантлив народ ни е засипал с предложения. Да, комисия ще има, ние сме за прозрачност и демокрация. Но аз съм отделил вече най-сериозните предложения и не се налага комисии да ги преценяват.
- Давай папката - каза премиерът, - че ме чакат за тенис.
- На входа на музея - продължи министърът - ще поставим монумента "ГЕРБ води народа". Разбира се - вашата статуя най-отпред, гранит, запомняща се композиция.
Всеки делегат отвори своята папка.
- Отделно ще направим монумент "Откриване на инфраструктура"! Ще показва титаничните усилия на нашия премиер да опаше с магистрали, тунели, пасарелки, тангенти и метра цялата ни родина!
- То си е истина - отбеляза премиерът.
- Изкуството с пълни шепи гребе от живия живот - вметна министърът. - 11 художници, най-добрите, планират триптих "Светът чака". Отдясно ще изобразят как шамаросвате и поучавате опозицията всеки път, когато я срещнете. Отляво - как давате ценни указания на еврошефовете в Брюксел. А в средата - как мъдро и задълбочено водите среща на върха на най-световните лидери, а те, оплезени, си водят записки. Става пределно ясно, че всички чакат вие да ги поведете.
- Друго?
- Ще изложим под бронирано стъкло исторически документи.
- Кои? Умната!
- Копия от договорите, които партията подписа с гражданите за честно управление, снимки на нашите партийни активисти, на нашата парламентарна група, Изборния кодекс, както и куп закони, които с толкова труд изковахме.
Премиерът стана и се протегна:
- Работете, има хляб в тая работа. Ще открием музея с изключително тържество, да ме запомнят!
Делегацията се скупчи около министъра на културата.
- Казах ли ви, че тоя Човек от половин дума разбира. Продължавайте да събирате проекти и предложения. Време е да покажем, че и ний сме дали нещо на света. Стига зали, лаври и луври за Сульо и Пульо.
Делегатите, натоварени с важната мисия, мъждукаха през дима от министерската пура като слънчица при разкъсана облачност.
Редактирано от - читатель на 21/11/2011 г/ 19:50:00