От малък, помня, всички - и родителите, и даскалите, и радиоточките, и милицията - ми внушаваха упорито, че скромността краси човека. Човекът, сиреч освен дето звучи гордо, ако е скромен, звучи и красиво.

В днешни дни медиите внушават още по-странни неща. Запитаха Бойко Борисов преди време дали би се снимал в "Непобедимите 2" (екшън със Сталоун, Шварценегер, Уилис и маса още холивудски мъжкари). Той отговори: "Няма да участвам, докато съм премиер. Знам какво искате да напишете, но няма да стане. И все пак в бойните сцени ловя бас, че ще съм най-добър. Докато се занимавах с карате, с Чък Норис всичко съм изгледал".

Видяхте ли? Гледал карате и станал каратист. "Най-добър", добавя със скромно достойнство. Ако става дума, и аз съм гледал "Уокър - тексаският рейнджър", пък на - от карате не разбирам, от караоке не разбирам, само карикатурите на Комарницки разбирам. Иначе опитвах, де. Гледах няколко пъти и "Кинг Конг" - нулев ефект. И "Годзила" гледах, ако искате да знаете - нищо.

Борисов, стигнах до логичното заключение, освен че е мъжкар, е и красавец. Краси го скромността, естествено. Приема, макар и с душевна мъка, че е политик № 1, полицай № 1, тенисист № 1, футболист № 1, художник № 1, каратист № 1, "Мъж на годината", "Пожарникар на десетилетието", "Човек с изключително голямо "Ч", "Премиер с невероятно огромно "П", "АЗ" с тотално преобладаващо "АЗ", но никога не е претендирал, това трябва да му се признае, да е най-способният кардиохирург, да е измислил числото "Пи" или да е спечелил бургаския конкурс за мис "Мокра фланелка".

Е, що е време, напред е. Може пък инатът му да се пречупи.

Покрай спомените за скромността препрочетох за кой ли път Светото писание. Един от седемте смъртни гряха е горделивостта (superbia), т. е. надутото самочувствие, фукнята, самовъзхвалата. Обслужващият този грях демон е Луцифер. Противоположната добродетел, характерна както за Бойко, така и за мнозинството от националния елит, е смиреността (humilitas).

Именно смиреността беляза още първите стъпки на правителството на ГЕРБ. Симеон Дянков ни обясни, че Брад Пит бил одрал кожата му, само дето не ходел с очила. Вежди Рашидов даде положителна оценка на Левски, понеже тъкмо като него бил "отвсякъде гонен, навсякъде приет".

Сетне разгърна присъщата си скромност и културният елит.

Юлиян Вучков ката седмица ни се пенявеше, че не разбираме неговото церебрално величие, че не препрочитаме всекидневно театроведските му шедьоври, че не оценяваме достатъчно високо блестящата му телевизионна кариера, донесла главоломни рейтинги на всичките стотина телевизии, в които е блестял с белите си изкуствени зъби.

Толкова бил въздигнал равнището на рубриката си, че и магаре да били сложили след него, щяло да запази равнището й - подигра се на бившата си телевизия Бареков, очевидно забравил как преди време изрекетира Микеланджело да нарисува Джокондата (к'во пък толкова, тя и културната министърка на мадридския пилигрим Нина Чилова заповяда на художника Златю Бояджиев да се превърне в неин любим български композитор!).

Слави Трифонов препитва със смирено пренебрежение кандидати за високите етажи на властта. Ако ги одобри, бива, на електората е позволено да гласува за тях. Ако не ги одобри, чшшш, електоратът, никакъв вот!

Трамвайджията Евгени Минчев е лорд ъв депо "Красна поляна". Катя и Здравко от "Ритон" са академици от БАНИ. Васко Кеца, Киро Щуреца - и те. Това е най-малкото, което смирението им е заслужило!

Стига, бе, то бива скромност, бива смиреност, ма чак толкова не бива!

Множество житейски перипетии ме доведоха до осъзнаване на истината. Скромността краси само онзи, който няма с какво друго да се украси.