Кабинетът реши да сложи край на 12-годишната сага с проекта за петролопровод "Бургас - Александруполис" и обяви, че България се оттегля от него. За това съобщи вчера вицепремиерът Симеон Дянков след редовното заседание на правителството. Проектът не може да бъде реализиран според условията и финансовите параметри, заложени в споразумението, коментира той. То предвижда акционерите да осигурят проектно финансиране за тръбата, а "Транснефт" да гарантира запълването й с петрол. До момента няма индикации от руска страна, че поне едно от тези две условия е изпълнено. Анализ на банката Societe Generale пък показа, че проектът е икономически нецелесъобразен. Освен това строителството на тръбопровода крие екологични рискове и се посреща негативно от населението, защото застрашава туризма и риболова, както и зони, които са в екологичната мрежа НАТУРА, допълват правителствени експерти.

Българското предложение е тристранното междуправителствено споразумение за изграждането на нефтопровода да бъде прекратено по взаимно съгласие. Ако не се постигне такава договорка, българската страна ще се оттегли самостоятелно след изтичане на 12-месечния срок, както гласи клауза по договора. България ще плати 12.8 млн. лв. вноски за последните три години за участието си в Международната проектна компания "Трансболкан Пайплайн", в която България и Гърция държат по 24.5%, останалите 51% са на Русия. За целта ще бъдат отпуснати средства от държавния бюджет.

Решението за отказа дойде месец след като екоминистерството одобри документацията по оценката за въздействието на проекта върху околната среда (ОВОС).То изненада останалите участници Русия и Гърция, които не бяха уведомени предварително за намеренията на кабинета. "Не сме уведомени официално за оттеглянето на България от проекта, - съобщи представителят на "Транснефт" Игор Демин, цитиран от "Газета.Ru". "На 14 декември в Амстердам ще се проведе среща на надзорния съвет на Trans-Balkan Pipeline и всички страни потвърдиха участието си. Възможно е България да обяви официално за оттеглянето си в хода на тази среща." Подобен коментар направи и гръцката страна.

"Ако София се откаже от проекта не само като акционер, но се обяви и против преминаването на нефтопровода през нейната територия, ще й се наложи да приведе убедителни доводи, тъй като тя вече одобри оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС)", заяви също представителят на "Транснефт".

Ще плаща ли България някакви други компенсации при излизането си от проекта, засега не е ясно. "Българите могат да излязат само при съгласуване с другите акционери. Въпросът за условията на оттеглянето им ще се решава в хода на обсъждането", обясни представителят на "Транснефт". Колкото и дипломатично да е казано, това означава, че партньорите най-вероятно ще предявят претенции за компенсации. Подобна идея вече се долавя в коментарите на руските медии. "Готов алтернативен маршрут, по който руският нефт да стига до Средиземноморието, заобикаляйки турските проливи, в момента няма. Така че Русия трябва да започне проекта от нулата", коментира Газета.Ru.

За подобна опасност предупреди и бившият икономически министър Петър Димитров, който сега е депутат от БСП. Според него става въпрос за неустойки, които могат да достигнат от 200 млн. до 1 млрд. долара. Той обаче призна, че не е виждал написана клауза за неустойки, а просто се позовава на изявления, направени от партньорите по проекта в различни периоди от време.

-------КАТЕГОРИЧНОСТ

"България няма да понесе санкции от решението на МС", заяви Симеон Дянков. Вицепремиерът изтъкна, че се е консултирал с правни експерти и е сигурен, че споразумението не предвижда санкции при оттегляне на една от страните. Енергийният експерт Христо Казанджиев също отхвърли твърденията на БСП депутата за евентуални санкции. Той определи решението на кабинета като мъдро и отчитащо икономическите интереси на България. За преноса на 30 млн. т петрол България трябваше да получи около 30 млн. долара, които дори нямаше да влизат в държавния бюджет, а ще остават в съвместната компания.